Икономическата рецесия в Европа, предизвикана от Covid-19, унищожи милиони работни места и доходи и предизвика страх за финансовото бъдеще на европейците. Жилищата поеха по различен път, пише Bloomberg.

Повишението на цените на имотите разшири пропастта между тези, които имат и тези, които нямат; подсили яда относно неравенството, както и обвиненията, че пазарът на жилищата е счупен, нефункциониращ и нечестен. Макар че някои спечелиха от повишаващата се стойност, много други са изправени пред високи наеми, неподдържани сгради - или растящи цени, които оставят мечтата за първи дом недостижима.

Миналата седмица в Берлин недоволството премина на изцяло ново ниво. Гласоподавателите подкрепиха радикалното предложение за национализиране на големите компании, които контролират апартаментите под наем в столицата, в опит да поставят под контрол растящите наеми и да поправят кризата на жилищния пазар в града. "Ние берлинчани нямам желание повече да финансираме печалбите на големите корпорации с твърде скъпите наеми", казва Джени Ступка от групата, която стои за референдума.

Разделението често следва това между поколенията. Младите са изключени от пазара. Неравният икономически удар на пандемията също разшири пропастта. Високоплатените служители с бели якички успяха да се спасят в своите хоумофиси, докато тези на нископлатените позиции загубиха работа и доходи. В същото време жилищата поскъпват по-бързо от инфлацията във всички 27 държави от Европейския съюз през 2020 г. - тенденция, която не е отчитана от поне две десетилетия.

От 2010 г. цените на жилищата в еврозоната нарастват с над 30 процента. Наемите поскъпват с 15 процента. МВФ предупреди, че "притеснителната тенденция" на неравенство ще се влошава.

В Берлин, наемният пазар в някога достъпната столица бе разтърсен по-ран отази година, когато конституционният съд отхвърли наложеният от местните власти таван. Ходът предизвика протести и референдум, който предложи насилствено придобиване на имотите от големите компании. Въпреки резултата не е ясно дали властите ще предприемат хода.

В Германия, където почти 50% от домакинствата живеят под наем, средният германец харчи малко над четвърт от разполагаемия си доход за жилище. Младите са в особено затруднена позиция - често в капана на зле платени или временни работни места и за тях е далеч по-малко от предходното поколение да нарекат жилището, в което живеят, свое.

В Гърция, където безработицата все още е над 15%, положението е отчайващо: над 62% от гърците на възраст между 25 и 34 г. живеят с родителите си. Тези, които успяват да се преместят, често "броят стотинките си", за да оцелеят. Там разходите за жилище надхвърлят 40% от разполагаемия доход, два пъти над средното за ЕС, а 37% изостават с плащането на ипотека, наем или комунални сметки.

В другата част на континента Ирландия се бори със собствена криза на жилищния пазар - а раните от колапса през 2008 г. още не са заздравели.

Там делът на местните, които притежават и живеят в собствен дом, пада под 70%. Недостигът на жилища предизвика ръст на цените, както и по-високи наеми - което означава, че живеещите под наем трябва да пестят повече, за да съберат за първа вноска.

Достъпността на имотите е само част от историята в някои държави.

В Румъния, една от най-бедните държави в съюза, прекомерният брой живеещи под един покрив и недостатъчното отопление през студените месеци са само два от примерите за трудностите, пред които те се изправят. Най-вцепеняващо е, че 14 години след присъединяването си към ЕС, всеки пети румънец все още няма тоалетна, баня или душ в дома си.