Всеки финансов експерт ще ви каже, че инвестициите на фондовите пазари, драстично повишават шансовете ви да се пенсионирате, ако не милионер, то поне финансово независим (с възможност да посрещате спокойно всички желани и наложителни разходи).

Причината? Историческото представяне на международните фондови пазари. Ще вземем за пример най-развития фондов пазар в света.

Въпреки пазарния срив от 1987-ма година и последвалото пукане на "интернет балона" през 2000-2003 година, както и финансовата криза от 2008-ма година, като цяло инвестиралите на щатския пазар между 1985 и 2014-та година (период от близо 30 години), са се радвали на добра доходност. Тя е повишила сериозно спестяванията им.

За спестяващите и инвестиращите на фондовите пазари, обаче, има една лоша новина... Доклад на McKinsey & Co., озаглавен "Защо инвеститорите трябва да намалят очакванията си за бъдеща доходност" сочи, че настоящите млади на възраст до 30 години, трябва съществено да намалят очакваната доходност за следващите 30 години.

Факторите съдействали за добрата доходност през последните 30 години включват - ниската инфлация и драстичното понижение на лихвите от пика им през 70-те години на миналия век; силния ръст на БВП в много страни по света; масирания ръст на Китай; подобрението на производителността в световен мащаб; ръстът в корпоративните печалби и др.

От McKinsey обаче смятат, че голяма част от тези фактори, може да не са в сила през следващите тридесет години.

Съвместното съчетание на горепосочените позитивни фактори, се изразиха в изпреварваща пазарна доходност през разглеждания период, в сравнение с периода между 1914-1985 година.

Благодарение на повишението с 60% в корпоративните печалби за последните 30 години и промяната в съотношението цена-печалба, доходността за разглеждания период е била с 3 процентни пункта над средната за последните 50 години.

На база на очакваните промени в средата обаче, доходността на акциите може съществено да се забави през следващите десетилетия и да е с между 1.5 и 4 процентни пункта по-малко на година. В същото време, тази на облигации може да е по-слаба с между три и пет процентни пункта, според прогнозите на McKinsey.

Или ако за последните тридесет години средната доходност на S&P 500 е била 10.2%, то за следващите няколко десетилетия може да е между 6.2 и 8.7%, смятат от консултантската компания.

Какво означава това за хората, които ще се пенсионират? Две неща. Първо, за да постигнат целените спестявания, които смятат, че ще са им достатъчни, ще трябва да заделят повече средства на месец или пък ако не могат да повишат спестяванията си, ще трябва да работят по-дълго време. Все два не особено приятни варианта.

От McKinsey не са единствените, които предупреждават инвеститорите да намалят очакванията си. Това прави и Елрой Димсън, професор в Cambridge и London Business Schools.

На база изследване върху 100 годишни данни от 23 световни пазара, според Димсън, средната реална възвръщаемост на диверисифициран между акции и облигации портфейл ще е 2-2.5% в дългосрочен план, от тук нататък.

От инвестиционното дружество AQR са достигнали до идентична стойност - реална възвръщаемост от 2.4% за портфейл разпределен 60% в акции и 40% в облигации. Въз основа на прогнозирана инфлация от 2%, това се превежда като номинална годишна доходност от 4.5%.

Тези цифри са далеч под прогнозираните от щатските пенсионни фондове 7.69% в дългосрочен план. За сравнение през последните пет години пенсионните фондове са реализирали средна възвръщаемост от 9.5%, което до голяма степен е в основата на високите им очаквания. Същите фондове са печелили за инвеститорите си средно от 8.5% на година.

Ако прогнозите на експертите за забавяне на доходността се сбъднат, то средният тридесет годишен човек, спестяващ за пенсиониране, ще трябва или да работи със седем години повече от своите родители, или да започне да пести близо два пъти повече от тях, за да постигнат същите резултати след тридесет години.