Настъпва ли краят на турското икономическо чудо? Приказните обеми на ръст в икономиката от над 9% останаха в миналото. Най-вече политически и структурни проблеми са на път да провалят амбициозните планове на Ердоган.

През миналото десетилетие турската икономика се развиваше на бързи обороти. Под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, Турция се превърна в регионална сила. През 2004 и 2005 турската икономика нарасна съответно с 9,4% и 8,5%. И това я причисли към най-бързо развиващите се икономики в света.

Този бум беше се дължеше най-вече на силния строителен сектор. Задвижени бяха редица мащабни проекти като строежът на най-голямото в света летище, третият мост над Босфора, разширяването на мрежата на подземната железница и вторият канал на Босфора. Турската икономика преливаше от гордост, а страната уверено крачеше по пътя на амбициозно начертаната от Ердоган цел: до 2023 година Турция да е сред десетте водещи икономически нации в света!

Само че тези успехи вече са минало. Строителният бум очевидно не осигури на турската икономика траен потенциал за развитие. Външният дълг расте, а чуждестранните инвеститори изтеглят парите си от страната. За 2014 турското правителство беше прогнозирало икономически ръст от 4 на сто, който обаче се оказа по-нисък: едва 3,3%.

Песимистични прогнози за 2015

"През тази година очаквам прираст от 3 на сто - т.е. не съм твърде голям оптимист", казва Сейфетин Гюрсел, директор на икономическия факултет към университета Бахчешехир в Истанбул. Според него това се дължи на неспокойната ситуация в Близкия изток: "Турция граничи с държави, в които се води война, а ситуацията там едва ли ще се подобри и през тази година", казва икономистът.

Затова Турция ще изпитва затруднения да засили експорта, а за раздвижването на икономиката е задължително страната да изнася повече", казва Гюрсел. Той подчертава и отрицателното влияние на корупцията над чуждестранните инвеститори, като дава за пример последния корупционен скандал около турското правителство. "Освен това Турция е страна, в която не се зачитат правовите принципи и други демократични ценности като например свободата на печата", казва експертът. Затова в рамките на ЕС, а и в някои други западни държави растат опасенията, че в Турция се заражда авторитарен режим. Всички тези фактори намаляват доверието на чуждите инвеститори към страната, добавя Гюрсел.

Независимо от това, американската инвестиционна компания Goldman Sachs причислява Турция към "най-добрите" бурно развиващи се страни в света, редом с Индия и Тайван, в които си заслужава да се инвестира. Падащата цена на петрола освен това давала на Турция шанс да подобри своя външно-търговски дефицит.

Подобен шанс наистина съществува, потвърждава Гюрсел: "Сегашният външнотърговски дефицит, както и инфлацията, със сигурност ще спаднат до известна степен, но евтиният петрол няма да разреши структурните проблеми на Турция, нито пък ще увеличи магически стопанския прираст", подчертава той. Според него, Турция спешно се нуждае от преки чуждестранни инвестиции в индустрията и финансовия сектор - тъкмо там обаче те напоследък намалявали.

"Златните години" отминават

Икономистът и журналист Мустафа Сьонмъз е на мнение, че Турция не може да бъде сравнявана със страни като Индия или Тайван: "Ситуацията в Турция е различна. Нейният външнотърговски дефицит е значително по-висок от този на Индия или Тайван. Освен това слабите еста на турската икономика са на съвсем друго място и към тях причисляваме например редица политически и геополитически рискове. Не бива да забравяме това", казва той.

Сьонмъз смята, че турската икономика има вътрешен потенциал за развитие и разчита например на строителството. Затова и външнотърговският дефицит се движи между 5% и 6% от БВП. Инфлацията също представлява опасност, както и безработицата", смята експертът. Той изтъква и това, че една трета от близо 12-те милиона турци, ненавършили 24 години, са без работа: "Това са все фактори, които следва да се отчитат, когато става дума за чуждестранни инвестиции".

Затова икономистът е на мнение, че "златните години" на турската икономика вече отминават. За тази година той прогнозира икономически ръст от най-много три на сто.