Нова политика по отношение на външноикономическите контакти на България обеща на среща с национално представителните работодателски организации министърът на външните работи Кристиан Вигенин.

Срещата се проведе днес в МВнР, с участието на представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

БСК беше представена от своя заместник-председател Георги Шиваров и от Веселин Илиев - главен директор „Външноикономическо сътрудничество".

С цел подпомагане на бизнес контактите на родните фирми с техни партньори в чужбина от МВнР планират да ползват посланици със специално поръчение, които ще имат конкретни задачи за привличане на инвеститори, лобиране за сделки и пр. Освен това, ще бъде създадена нова дирекция „Външноикономически отношения", която няма да бъде в конкуренция с търговските представители, изпратени от Министерството на икономиката и енергетиката, а ще се грижи за това другите дипломати да получават адекватна информация и подготовка по конкретни въпроси от бизнес интерес за страната ни.

Участниците в срещата бяха информирани, че вече е проведен разговор между министрите на външните работи и на икономиката във връзка с общи действия за засилване на икономизацията на външната политика на България. МВнР и МИЕ обмислят механизми за насърчаване на публично-частното партньорство по отношение издръжката и възлагането на задачи на Службите за търговско-икономически връзки (СТИВ). Освен това, двамата министри са обсъдили необходимостта от подобряване на комуникацията между посланиците и СТИВ, така че да се повиши доверието в посолствата и българските предприемачи по-активно да търсят тяхното съдействие при проблеми в съответните страни.

По време на срещата стана ясно, че се подготвят нови процедури за издаване на туристически и бизнес визи с цел подпомагане на туризма и бизнес контактите.
Постоянният секретар на МВнР Георги Димитров съобщи, че се подготвя създаването на консулства като форма за присъствие в определени градове със специален икономически интерес за България и в тази връзка той заяви, че очаква конкретни предложения от страна на бизнеса. Засега се обмисля консулства да бъдат разкрити в градовете Милано (Италия) и Ербил (Ирак).

В хода на разговора беше обсъдена актуалната икономическа ситуация в Европа и бе подчертано, че съществуващата стагнация на европейските пазари предполага необходимостта от насочване на нашите бизнес интереси към съседните държави, Черноморския регион, Близкия Изток и Азия.

Представителите на БСК връчиха на министър Вигенин кратък документ с основни виждания и предложения за развитие на външноикономическите връзки на страната ни, който прилагаме по-долу.

В заключение, Веселин Илиев отбеляза: „Знаем колко активни са някои чужди посланици у нас, когато трябва да прокарат или защитят конкретен бизнес интерес на страните си. Ще се радваме, ако нашите посланици в чужбина са поне на 50% толкова активни".


Фактори за развитие на българския износ на стоки и услуги

Предпоставки:
- Негативите на прехода към пазарна икономика и бизнес средата доведоха до състояние, при което българските фирми няма какво повече да предложат на външните пазари. България изнася суровини и изделия с ниска степен на преработка, защото няма кой да извърши последваща преработка у нас. Докато е по-лесно да се открадне (чрез обществени поръчки, укриване на данъци и осигуровки, „заменки", лобистки закони), няма да има инвестиции в технологично обновление и иновации. Видимите приоритети досега са: тютюн, зърнопроизодство, туризъм, енергетика.
- Няма нито системна инвестиционна, нито експортна политики, което резултира в хаотична реакция на международната конюнктура от страна на държавата.
- Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Двигател на устойчив износ са:
- Новопостроените мощности на чужди инвеститори;
- Основно модернизираните съществуващи предприятия;
- Интегриране в международните вериги на доставки;
- Иновативни производства.

Предложения от компетенциите на МВнР:
- Външнополитическа инфраструктура, насочена към износ и инвестиции. Специализирани тренинги на служителите на посолствата.
- Привличане на инвестиции в производства, които да създават високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност. Инвестициите да се насочат към допълнителна преработка на местни ресурси.
- Насърчаване на вече успелите големи, средни и малки предприятия, интегрирали се в глобалните вериги на доставки.
- При планиране на насърчителните мерки да се търси баланс между административните разходи и ползите за бизнеса.


Председателят на НС на АИКБ Васил Велев отправи предложение посланиците на България да съдействат по-активно на Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) зад граница, за да бъде активизирана тяхната работа за подпомагане на външната търговия и за привличане на чуждестранни инвеститори в страната ни.

Богдан Угърчински, член на Националния съвет на АИКБ, илюстрира възможностите за развитие на външно-икономическите връзки с Азия, като даде пример с Туркменистан, който има програма за строителство на стойност 70 млрд. долара, по която външно министерство може да съдейства за предоставянето на поръчки на български фирми. Виетнам е друг пример за държава, с която може да се стимулира търговския ни износ, благодарение на традиционно добрите ни външнополитически взаимоотношения. За 2012 г. той е бил на стойност едва 10 млн. евро, докато Словения, например, за миналата година е реализирала износ към азиатска страна за над 590 млн. евро.

АИКБ предложи още на Кристиан Вигенин да се възстанови дейността на Работната група, формираща политиката на сътрудничество за развитие, която не е заседавала от 3 години, както и на Съвета за международно сътрудничество и развитие, чийто председател е министърът на външните работи. Ако политиката на развитие бъде съобразена с икономическите интереси на страната ни, това ще допринесе за създаване на ефективни и взаимноизгодни партньорства с развиващи се страни, за които България ще бъде донор, и за постигане на благоприятна външна среда за развитие на българския бизнес, категорични са от Асоциацията.

Министър Вигенин прие предложенията на работодателите и от своя страна съобщи, че се работи по нов устройствен правилник на МВнР, в който е предвидено създаването на дирекция „Външно-икономически отношения". Тя ще координира работата между Министерство на външните работи и Министерството на икономиката. На мисиите ни в чужбина ще бъдат поставени конкретни външно-икономически задачи, включително и да търсят инвестиции.