По това време на годината е редно да се постараем да предвидим развитието в световната икономика и пазарите през следващата година. Професионалистите, както си му е реда, отново дават прогнозите си, но сега много от тези прогнози са доста мрачни, пише Хамиш МакРей от The Independent.

Ако се опитаме да дестилираме основните икономически послания, в САЩ ще има икономическо забавяне, което има вероятност да се обърне в рецесия. Това ще потисне ръста в Европа, но Азия ще продължи да се засилва.

Паралелните послания за пазарите са също толкова безалкохолни: през следващата година акциите и боновете ще се движат разнопосочно и възможностите за печалби ще дойдат в специфични области, които сега изглеждат като бомбардирани - включително имотите и банковия сектор. С други думи, същото, но в по-голяма степен.

Да се пишат такива неща е прекалено опростенческо. Има интересни оттенъци в писанията на заинтересуваните: например преобладаващото мнение е, че рецесия в САЩ няма да има, но възможността за такава се изтъква от много коментатори. Тонът обаче е много предпазлив и една от причините е срамът на професионалните гадатели, които не успяха да познаят развитието на събитията през втората половина на годината.  

Трудно ще се намери и прост намек за кризата на ликвидността в изобилието от прогнози миналата година. Нито пък се написаха много неща за удвояването цената на петрола. Или за толкова рязкото падане на долара. Имаше намеци за надценяването на цените на жилищата по света и действително се очакваше краят на сегашния икономически цикъл да се свърже с понижението цените на имотите.

Но по-скоро се посочваше, че експлозивният ръст на хедж фондовете ще е главният източник на потенциалната слабост на финансовата система, вместо мъченията на прочутите банки. Някои хедж фондове действително изпитаха затруднения - но не те дестабилизираха системата, а банките.

Защо никой не можа да предвиди това? Ето едно добро обяснение. От едната страна са експертите, които конструираха сложните финансови инструменти, обобщили вторичните ипотечни кредити. Те са толкова наясно с подробностите, че не оцениха опасностите и не видяха взаимовръзките във финансовата система. От друга страна са „тежките" икономисти и банкери, които разбират голямата система, но не знаят достатъчно за тези заплетени нови инструменти. Почти никой не бе по средата, за да разбере и двете страни.

Има ли подобни черни дупки в нашето познание днес? Колко тежки ще са последиците от последните няколко месеца на бъркотия?

Надали предстои нещо аналогично на кредитния недостиг в близко бъдеще, счита МакРей. Обичайните заподозрени остават - финансовите дисбаланси между Азия и САЩ могат да доведат да рязък спад на долара вместо до досегашното бавно плъзгане надолу. Има опасност някакво финансово сътресение в Индия и Китай да разтревожи хората, но вероятно главната тема през следващата година ще е разчистването на последиците от 2007. Ще има още няколко месеца на сътресения.

Хаосът на паричните пазари се разрази поразяващо бързо. Да вземем разликата между лихвата по тримесечни междубанкови доларови кредити и лихвените нива, определен от Федералния резерв на САЩ. До август съотношението между тях бе стабилно, след което изведнъж се разшири и в момента разликата е особено голяма, тъй като банките се нуждаят от много кеш, за да изглеждат балансите им в края на годината ол райт.

Постепенно през следващата година спредът ще се стесни, но банките по целия свят ще се въздържат да дават кредити освен при много стриктни условия. Може би кредитът ще стане по-евтин - но няма да стане по-достъпен.

В резултат на това силата ще се пренесе към тези, които имат много кеш: богатите на кеш компании, суверенните инвестиционни фондове и други от този род. Силата ще се промени и в регионално отношение, към Близкия Изток и Азия и надалеч от САЩ и малко по-малко от Великобритания.

Преместването на силата извън САЩ ще се свърже с някакъв вид забавяне там. Всъщност забавянето в Америка вече започна, дори и да не го назовем рецесия - но според Barclays Capital забавянето на икономиката в света като цяло ще е по-силно.

По отношение на Великобритания мрачната прогноза е само една, на Saxo Bank в Копенхаген. Банката предлага няколко „ужасяващи прогнози" - неща, които не се очакват, но биха могли да се случат. Икономиката на Обединеното кралство ще изпадне в рецесия, петролът ще струва $175 за барел, китайският фондов пазар ще падне с 40%. Ако петролът действително достигне това ценово равнище, останалото не е невероятно.

Може би най-интересното развитие през следващата година ще е усилието на възникващия икономически свят и особено Азия да се освободи от последиците от забавянето на икономиката в развития свят, т.е. да скочи от лодката на старите световни икономически сили. Ще могат ли новите да напреднат, ако старият свят изостане? Вероятно отговорът е „да", но с няколко уговорки.

Едно от най-алармиращите събития на миналата година е покачването на цената на храните. Една от причините бе неуместната екологична политика: да вземеш зърното и да го превърнеш в гориво. Другата бе повишеното търсене от страна на Китай и някои други, включително и засилващото се търсене на месо. Жизненият стандарт в Азия се покачва, вероятно подобно търсене ще се задълбочи. Това е добра новина за фермерите в Бразилия и Северна Америка, но за бедните хора по света е особено лошо развитие, при това то ще засили глобалната инфлация. Светът през следващата година може да изпадне в неприятни сътресения - социални и икономически - щом цените на храната продължат да се покачват.

Най-съществено е, че всички знаем за някакво икономическо забавяне или дори криза в предстоящите години, но не знаем кога точно ще се разрази то и колко сурово ще бъде. Според автора на The Independent, годината на притесненията ще е по-скоро 2009, а не 2008. Той счита, че световната икономика е набрала достатъчно ускорение, за да ни пренесе през следващата година. Но подобно мнение според МакРей недооценява сериозността на американската криза.