Като балансиране между изтока и запада е представена общата геополитическа ориентация на България в обзорен материал по въпроса, публикуван от Financial Times. В статията е отбелязан и трудния баланс във вътрешнополитическия живот на страната.

Изданието цитира едно изказване на президента Първанов и го сравнява с реалната роля и ситуация на България.

„Ние се опитваме да изградим модерни отношения [с Русия] на строго икономическа основа", казва държавният глава. „Можем да си позволим да имаме военни бази на САЩ, както и съвместни енергийни проекти с Русия, защото вярваме, че и двете са част от нашия национален интерес."

Наистина България участва в съвместни проекти с Русия, като същевременно е част от проекти по диверсификация на енергийните източници.

900-километровата линия на „Южен поток", която джойнт венчър на Газпром и италианските Eni, ще пренася руски газ през пристанище Бургас преди да продължи през гръцка територия и да достигне Адриатика. Линията продължава през морето до Италия.

Тя е едно затвърждаване на дългогодишна дружба между Газпром и Булгаргаз, която  доставя руски газ за страната, Гърция и Турция.

Същевременно обаче политиката на държавата е насочена към поддържане на баланса, като стремежът, обяснява Първанов, е да бъдем част от една общоевропейска енергийна политика.

Пример за това е подписването от българска страна за проекта Nabucco, воден от австрийските OMV. Той диверсифицира енергийните източници на Европа, транспортирайки от Близкия изток към централните части на континента, през Турция, България и Румъния.

Статията обръща внимание на своеобразно вътрешнополитическо балансиране в живота на страната.

Статията разглежда фигурата на президента Георги Първанов като понякога засенчваща тази на премиера Станишев.

Като аргументи са видени стабилните връзки на президента с бившата партийна номенклатура, осъществила прехода, както и практическите му правомощия.

Въпреки че не притежава никакви функции на изпълнителната власт по конституция, държавният глава е в правото си да назначава фигури на изключително отговорни постове. Пример за това е назначението на Борис Велчев за главен прокурор на България. Последният носи нелеката задача да се погрижи корумпирани политици и лидери на престъпни организации да бъдат наказани и следователно е основно лице в борбата срещу организираната престъпност.

Но докато във вътрешнополитическо и икономическо отношение позицията ни може да бъде правилно определена като крепене на „баланс", то далеч не толкова спокойно това може да се каже за изключително про-западната ни и в частност про-американска външнополитическа ориентация.