Китай призова богатите страни да намалят емисиите на парникови газове с 40 на сто до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г. и да помогнат за плащането за намаляване на емисиите в схемите за борба с климатичните промени  на по-бедните страни, съобщи FT.

Позицията на китайските власти идва в процеса на подготовка за срещата на върха за климатичните промени, която ще се проведе в Германия следващия месец.

Китайското правителство потвърди позицията си, че развиващите се страни, включително Китай, трябва да участват в схемите за намаляване на емисиите на чисто доброволна основа.

А развитите страни трябва да имат конкретни цели за намаляване на емисиите, които са "измерими, докладвани и проверени", докато развиващи се страни трябва да подпишат споразумения за схеми за намаляване на емисиите, само ако то е в "съгласие с техните национални особености и стратегии за устойчиво развитие."

Китай вече надмина САЩ като най-големият източник на емисии на СО2, но Пекин твърди и с право, че неговите емисии на глава от населението са много под нивата, характерни за развитите страни.

Позицията на Китай едва ли ще бъде благосклонно посрещната във Вашингтон и Брюксел, където политиците наскоро вкараха борбата с климатичните промени като централна тема в дискусиите с Пекин.

Китай предлага развитите страни да бъдат обвързани да дават средства в размер най-малко на 0.5-1.0 на сто от БВП, за да помогнат на бедните страни, включително Китай, да намалят своите емисии от парникови газове и за справяне с глобалното затопляне.

Като нежеланието на Китай за отстъпки може да затрудни приемането на единна глобална политика за справяне с глобалното затопляне.

Проектът за споразумение на Организацията на обединените нации предлага подобни  цели за развитите страни, но също така предлага развиващите се страни да се ангажират да намалят емисиите си с 25 на сто до 2050 г., спрямо нивата от 2000 г.

Китай отхвърля фиксирани цели за развиващите се страни и иска установяване на  дългосрочни "общи, но диференцирани отговорности", обосновавайки се с това, че на развитите страни е било позволено да замърсяват атмосферата безнаказано за последните 150 години, докато развиващите се страни едва са започнали да се индустриализират през последните десетилетия и трябва да им бъде позволено да забогатеят преди да споделят бремето за почистване на околната среда.

Но Пекин се противопоставя твърдо и на идеята за диференциация между развиващите се страни, въпреки очевидното противоречие на слагане в една категория на промишлен гигант като Китай със страни като Ангола, когато става въпрос за емисиите.

Според разчетите на китайското правителство то ще трябва да харчи по 1 000 милиарда юана ($ 146 млрд.) на година, само за да ограничи увеличението на емисиите на  парникови газове на глава от населението до 50 на сто между 2010-50 г.