"Реформата е увеличила два пъти разходите на българите за здраве" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Ефектът на здравната реформа от края на 90-те години е основно в прехвърляне на разходите за здравеопазване от държавата към пациентите, без да се подобрят съществено достъпът до медицинска помощ и качеството й. В същото време здравното министерство иска нови източници за финансиране, но без конкретни предложения за ефективното им харчене. Това става ясно от изследване на Варненския медицински университет.

През 1999 г., когато е създадена Националната здравноосигурителна каса, разходите на българите за здраве са били 2.9% от общите плащания на домакинствата. По-малко те са плащали единствено за съобщенията. Година по-късно делът на медицинските разходи в семейния бюджет вече е 3.6%, а през 2012 г. нараства до 5.2%. От предпоследното девето място здравето "се изкачва" до четвърти приоритет след храната, сметките и транспорта, отчита изследването на варненското висше училище. Има и години, когато българите са плащали за здраве почти 6% от общите си разходи. В реална сума увеличението е още по-драстично - от 104 лв. на домакинство през 1999 г. стига 501 лв. през 2012 г.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Седем кандидата искат да строят "Южен поток"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Най-голямата поръчка в страната - тази за строителството на българския участък на газопровода "Южен поток", стартира на тъмно. От проектната компания "Южен поток България" АД не съобщиха нито колко, нито кои фирми са подали писма за намерение до изтичане на крайния срок 15 ноември. Така милиардният конкурс (с прогнозна стойност от 3.5 млрд. евро) остава обвит в мъгла и данъкоплатците нямат публична информация кой се конкурира в състезанието.
Седем консорциума са поискали да участват в проектирането и изграждането на българския участък на газопровода "Южен поток", а един кандидат се е отказал поради липса на време, казаха за "Капитал" източници, запознати с провежданата процедура. Други пък посочиха, че обединенията са от руски, германски, австрийски и турски фирми, а най-често спряганото име беше на руската "Стройтрансгаз" (в средата на октомври компанията е регистрирала свой клон в България, показва справка в Търговския регистър). В консорциумите като подизпълнители участват и български фирми, виждани в предишни газово-ремонтни поръчки - като "Главболгарстрой" (на Симеон Пешов), "Енергоремонт холдинг" (свързано с Богомил Манчев), "Адванс инженеринг" (на братята Кирил и Георги Домусчиеви), "Водстрой 98" (финансирано от Корпоративна търговска банка) и др., допълниха източници.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Фалираме по френски", извежда на първа страница в. "Стандарт"
По-строги правила за вдигане на банковите лихви и отпадане на таксите за предсрочно погасяване на кредитите, ще предложат депутати от БСП. Наред с това ще се сложи таван на лихвите по бързите заеми и ще бъде приет изцяло нов закон за фалита на физически лица. Целта на готвените промени е да се защитят правата на гражданите, като наред с това се затегне контролът върху кредитните институции. Очаква се новите текстове да влязат в парламента веднага след като депутатите приключат с приемането на бюджета.
Не само фирмите, но и гражданите ще могат да обявяват фалит. Тази идея възродиха депутатите от БСП и ДПС Янаки Стоилов, Иван Иванов, Хамид Хамид и новоизбраният шеф на правната комисия към парламента Четин Казак. Работната група по съставянето на законопроекта ще заседава през следващата седмица.
Законът за фалита на физическите лица ще бъде изготвен след сериозна експертиза на европейското законодателство, коментираха народните избраници пред "Стандарт". В момента се преглеждат внимателно текстовете във френския закон, ще се вземат работещи практики и от Испания, обясниха юристите. Фалитът на граждани ще се обявява пред експерти и след внимателен анализ на реалното им финансово състояние - на доходите и задълженията им.
Прочети още от в. "Стандарт"

"И ОЛАФ ще нищи екопроектите ни" е заглавиe от в. "Труд"
Вицепремиерът Зинаида Златанова ще сезира българската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) при доказани нарушения с проекти по "Околна среда". В петък вечерта Брюксел замрази за 6 месеца плащанията по програмата заради проблеми в управлението .
"Няма да допусна - дали за бившето правителство, дали за сегашното - български министър, бивш или настоящ, съзнателно да нарушава закона и това да струва на България пари", каза Златанова пред БНР. Тя подчерта, че "при установени нарушения ще се сезира Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, което е изискване на ЕК, както и българската прокуратура". Досега това не било направено.
Прочети още от в. "Труд"

"100 000 гратисчии свалени от рейса" четем на първа страница във в. "Монитор"
107 521 гратисчии са свалени от линиите на столичния градски транспорт от началото на годината. Кондукторите са проверили над половин милион пътници, сочи статистиката до края на октомври. 30 000 са отнесли глоби от по 20 лева, а на останалите са написани протоколи или актове.
„Затегнатият контрол увеличи броя на заловените пътници без билет", обясни пред „Монитор" шефът на контрольорите инж. Васил Велев. Най много пътници без билет са заловени по крайградските линии.
Вместо да платят глобата си обаче, гратисчиите обръщат рейса в бойно поле. От началото на годината гратисчии са пребили 45 контрольори. Нередовните куражлии освен с юмруци заплашват кондукторите с триони и сърпове.
„По-голяма част от случаите сме регистрирали в крайградските линии, където хората бяха свикнали да пътуват като гратисчии", обясни Велев. Центърът за градска мобилност е залят от обаждания и жалби срещу постоянния контрол в селските рейсове.
„Всеки ден ни питат кога ще ги махнем", разказва Велев. Войната по тези линии ескалира заради билетчето от левче, защото контрольорите не глобяват нередовните пътници.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Овладяването на вестниците", пише в. "Капитал Daily"
Производител, дистрибутор на едро, търговец на дребно, отстъпки за всички по веригата, накрая - малко брак (понякога повечко), плащане (с известно закъснение) и всичко започва отначало. На пръв поглед вестникарският бизнес изглежда като всеки друг.

Нали не сте толкова наивни? Не е бизнес като всеки друг. Тук търговията е не просто с хартия и мастило, а с информация - тоест влияние. На сергията не се продават само вестници, но и свобода, или манипулации. И който контролира разпространението, може сериозно да влияе за това дали да има повече честни към читателите си медии или повече манипулации.

Затова е важно в този сектор да няма монопол. Никъде по веригата. Нито при производството, нито при дистрибуцията, нито при продажбите на дребно. За да няма едноличен контрол на никого над знанието и съответно мисленето на хората. А се случва именно това - концентрация на собствеността по вертикалата и хоризонталата на бизнеса у една икономическа група - тази около собственика на КТБ Цветан Василев и депутата Делян Пеевски. След като Пеевски овладя съществена част от самите издателства, наред са разпространението и сергиите.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Бюджетът е пренатегнат в приходната част, но не е лош", пише в. "Сега"
- Г-н Овчаров, наскоро сложихте в едно изречение думите "правителство", "бюджет" и "популизъм". Какво имахте предвид?

- Не е изречение, а изказване. Това, което казах, е, че се притеснявам от пълзящия популизъм, който обхваща дейността на парламентарната група на БСП. Имах предвид мораториума за земята, отмяната на забраната за тютюнопушене, част от изпълненията в енергетиката, "социалната политика" от типа "на всекиго по нещо". Даже си позволих да кажа нещо, което не бях споменавал от години, защото през 2005 г., когато бях министър, също имаше натиск да се раздават социални облаги с пълни шепи. Тогава припомних, че ако някой си мисли, че с идването на БСП на власт се е върнал социализмът, дълбоко се заблуждава. Мисля, че е време някой от управляващите да го каже и сега. Иначе бюджетът не е лош. Има своите проблеми, особено в приходната част, в която е пренатегнат, но има ясни приоритети - социална политика, образование, инвестиции.
Прочети още от в. "Сега"

"Коледните добавки идват още по Никулден" пише в. „Труд"
За пенсионерите Коледа тази година ще започне веднага след Никулден.
Заедно с декемврийските си пенсии в седмицата между 7 и 15 декември над 1 милион пенсионери (почти половината от всички) ще получат бонус от 50 лева. Правителственото постановление за това вече е подписано, обяви социалният министър Хасан Адемов.
Надбавки за Рождество Христово ще получат възрастните с пенсии до 251 лева, колкото е линията на бедност у нас.
Коледните пенсии ще струват 53 500 000 лева, които са за сметка на републиканския бюджет и на парите, които председателят на парламента Михаил Миков предостави на министъра на финансите, за да може да бъде изпълнена тази мярка, заяви още Адемов. Приносът на Народното събрание в подкрепа на възрастните хора са 12 млн. лева и това са спестени средства от издръжката на депутатите.
Прочети още от в. „Труд"

"Съживи се плащането на вноски по лизинга", четем във в. "Монитор"
Фирмите и домакинствата вече си плащат по-редовно вноските по лизинговите договори. В края на септември необслужваните вземания на лизинговите дружества са за 701,2 млн. лв. Това е с 91,7 млн. лв. по-малко в сравнение с размера им година по-рано. Спрямо второто тримесечие на 2013 г. лошите вземания се свиват с 22,3 млн. лв., показват данни на Българската народна банка (БНБ).
Така към края на септември необслужваните вземания са 23,4% от общата сума по всички договори за лизинг. За сравнение през същия месец на 2012 г. лошите договори за лизинг са били 24,2 на сто от всички. „Причината за подобрението е, че изтича матуритетът по старите договори за лизинг", коментира пред „Монитор" Борислав Тодоров, управител на „Кюн Лизинг". Той обясни още, че след 2009 г.
компаниите са станали много по-консервативни при сключването на контракти. Така несъбираемите вземания по договорите след този период са много по-малко.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Бързите кредити с правила като за потребителските", пише в. „24 часа"
Бързите кредити под 400 лв. ще се отпускат по същите правила като за потребителските. Това гласи промяна в закона за потребителите, внесена в парламента от правителството. Това означава, че и за тях ще има възможност получателят да се откаже в срок от 14 дни, ще са указани ясно вноските и оскъпяването.
В мотивите е записано, че промяната се прави с цел контрол заради злоупотреби на фирми, предоставящи бързи кредити при неизгодни и неясни условия.
Промените предвиждат още създаването на помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите. Те ще решават спорове в областта на енергетиката, топлоснабдяването, водоснабдяването, телекомуникациите, превоза на пътници и финансовите услуги. В тях ще влизат трима - представител на комисията, на съответния регулаторен орган и на сдружение на търговците от съответния сектор.
Въвеждат се и нови регламенти спрямо директиви на ЕС. Една от тях хармонизира срока за право на отказ от договор - и на място, и от разстояние. Той става 14 дни.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Китайци искат тунела под "Петрохан"", пише в. "Стандарт"
Китайски инвеститори имат интерес към изграждането на тунел под "Петрохан" и разширяване на прохода, научи "Стандарт". Азиатците имат интерес и към строителството на магистрала "Черно море" между Бургас и Варна, каза наскоро регионалният министър Десислава Терзиева. Проектът за тунел под "Петрохан" става все по-атрактивен и икономически издържан след пускането на Дунав мост 2, казаха за "Стандарт" пътищари. Според представители на бранша е нужно преосмисляне на цялостната стратегия за изграждане на магистрали и скоростни отсечки у нас, тъй като идеите за тях и проектите са правени при различни икономически и политически условия преди години. Именно липсата на ясни бизнес проекти и предварителни проучвания е сред основните причини, които спират големия инвеститорски интерес за публично-частно партньорство в областта на инфраструктурата от Китай, Катар и Азербайджан, каза Николай Вълев, директор на "Трейс интернешънъл".
Според главния архитект на София Петър Диков няма реална нужда от изграждане на Черноморски автомагистрален пръстен, тъй като с по-малко инвестиции може да бъде завършен железопътният такъв, който да поеме товарния трафик от и към пристанищата Варна и Бургас. Според Диков магистрала "Черно море" не трябва да бъде построена близо до крайбрежието, а поне на 60-80 км разстояние, за да не пречи на туризма и работата на курортите. Вместо това между Балчик и Синеморец трябва да се изгради 4-лентов скоростен път. От пътния бранш обаче са категорични, че има смисъл шосето между Варна и Бургас да е магистрално и да бъде включено в Черноморския автомагистрален пръстен, за чийто проект има договорка между 11-те държави около водния басейн.
Прочети още от в. "Стандарт"