„Шоколадът ми е много по-скъп от шоколада ти", пише в. "Капитал Daily"
По Коледа обикновено стотици хиляди българи се връщат от чужбина, а с това освен светлият семеен празник настъпва и времето за сверяване на часовника с другите държави. Така за поне втора година по същото време се появява една и съща мистерия - как така там (в Холандия, Белгия или някоя друга държава от ЕС) може да е по-евтино, отколкото тук?

Този път причината е снимка на шоколад "Своге", който се продава в холандски супермаркет на цена от 0.19 евро за разновидност "апетитна ябълка" и 0.29 евро за "изненадващ вкус" с бадем или с чипс. Същите продукти се намират и в белгийски супермаркет за 0.44 евро (88 стотинки), а във великобританската верига 99p shop - два броя за един паунд (или 2.5 лв.). Така на практика се оказва, че в Западна Европа българският шоколад струва между 0.40 лв. и 1.25 лв., докато тук цената на дребно е около 1.20 лв.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Гурбетчиите изкупиха луканката и сиренето" четем на първа страница във в. "Монитор"
Гурбетчиите изкупиха бялото саламурено сирене и луканката от магазините в по-малките градове на страната в първите дни на годината. Родните емигранти, които бяха тук за коледните и новогодишните празници, вече се стягат за чужбина и тези две храни са сред първите, които влизат в багажа им, споделиха продавачи от провинцията пред „Монитор". Вакуумираните млечни продукти са предпочитани от хората, които се прибират със самолет, докато тези с автомобилите си вземат по две-три осемкилограмови кофи със сирене и цели пити кашкавал. Стоката в саламура може да трае с месеци, опитът им показва, че при правилно съхранение
няма да купуват до следващото идване въпреки че в нашите и турските магазини може да се намерят доста видове сирене от Балканите.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„3 млрд. и 250 млн. лева от КТБ разпоредени за месец", пише в. „24 часа"
От началния ден на изплащане на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка (КТБ), което започна на 4 декември миналата година, до 17:00 часа днес, 91 300 вложители са се разпоредили с влоговете си в размер на 3 милиарда и 250 милиона лева.
Тази информация разпространи Фондът за гарантиране на влоговете в банките днес, а утре финансовият министър Владислав Горанов, заедно с шефа на фонда Радослав Миленков и с ръководителите на 9-те банки, обслужващи вложителите на КТБ, ще оповестят резултата през първия месец на изплащане.
Прочети още от в. „24 часа"

"Министър Лиляна Павлова: Санирането ще е безплатно само първите две години" е заглавиe от в. "Труд"
-Госпожо Павлова, възможно ли е наистина да се сменят асансьорите при предстоящата програма за саниране на панелните блокове, както предлагат производителите на асансьори?
-Ако произвеждам асансьори, сигурно и аз ще искам да се сменят всички. Нашата програма обаче е за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Да се смени цял асансьор категорично не предвиждаме. Това, което можем да направим, е да подменим електрическата инсталация на тези съоръжения, тъй като те също трябва да бъдат енергийно ефективни. Например когато няма човек вътре, лампата да изгасва, а не да гори непрекъснато. В енергийния одит, който ще се направи предварително на всяка сграда, вярвам, че ще бъдат направени такива предписания.
Все пак не сме в комунизма - програмата осигурява 100% от разходите, но тези апартаменти са частна собственост. Ако искат да имат сигурни асансьори, те трябва да плащат за поддръжката им.
Прочети още от в. "Труд"

"Правителството "минира" агенцията за бежанците" е водещo заглавиe на в. "Сега"
По лично предложение на премиера Бойко Борисов и без конкурс правителството вчера назначи за председател на ключовата агенция за бежанците (ДАБ) бившия й шеф и кандидат-депутат от ГЕРБ Никола Казаков. Той беше отстранен през есента на 2013 г. заради тоталната неподготвеност на агенцията да посрещне бежанската вълна. Тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев обяви, че Казаков не се е справил с организацията по даване на статут на бежанци, по настаняването им и с координацията с европейските институции. ДАБ беше критикувана остро и от граждански организации заради условията, в които се настаняват бежанците. Заради решението "Фейсбук"-групата "Приятели на бежанците", обединяваща доброволци, които помагат всеотдайно на бежанците, подготвя писмо до Борисов и вицепремиера Меглена Кунева, в което се настоява да се проведе публичен конкурс и се протестира против назначаването на Казаков.

В края на 2013 г. прокуратурата започна проверка в агенцията на процедурите за предоставяне на статут, но до този момент няма резултат от нея. През август м.г. излезе одит на Държавната финансова инспекция, която провери управленията на последните три ръководства на агенцията. Тогава бяха ревизирани 17 обществени поръчки за над 5.3 млн. лв., в които бяха установени нарушения за 261 083 лв.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"ДКЕВР опитва да укроти централите на биомаса превантивно", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Много рядко, но все пак понякога Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) впечатлява с бързите си действия. За жалост това се случва само когато трябва да се отговори на политически сигнали. Така малко след като управляващите заговориха за опасността от бум на централите на биомаса, енергийният регулатор излезе с предложение за намаляване на преференциалната цена на енергията за част от тези централи.

Допреди няколко години потенциалът на инвестициите в биомаса в България се изчисляваше на около 1 млрд. лв. До момента обаче са реализирани далеч по-скромни намерения. Работещите централи се броят на малко повече от пръстите на двете ръце. Според оперативните данни за работата на електроенергийната система те произвеждат едва 0.12% от енергията в страната. За сравнение - делът на останалите ВЕИ източници е съответно 7.06% за фотоволтаичните централи и 6.84% за вятърните. Големите ВЕЦ-ове пък произвеждат 8.09% от енергията в страната.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Демографската криза ще принуди университетите да се променят", пише в. "Сега"
Висшето образование е подложено на натиск от различни страни. Демографията и застаряването на населението води до принудително свиване на броя на завършващите средно образование. Масовизацията на висшето образование и слабите резултати на средното образование са допълнително предизвикателство пред учебния процес. Европейски и други чужди университети все по-директно конкурират местните учебни заведения за привличане на кандидат-студенти, а иновативните онлайн платформи за обучение стават все по-масови и позволяват директно вземане на университетски курсове от най-добрите световни университети. Пазарът на труда се променя много динамично, променяйки по този начин и търсените професии, и изискванията към висшистите. Политиката към висшето образование трябва да отговори на всички тези изисквания, за да осигури успешното развитие на системата, а и на страната и икономиката в частност.
Прочети още от в. "Сега"

"Приемат още седмица молби за санирането гратис", четем във в. "Монитор"
Още само 7 дни остават до крайния срок 15 януари, докогато ще могат да се подават заявления за субсидия за саниране по ОПРР (2007-2013), съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Досега подадените по проект „Енергийно обновяване на българските домове" заявления за интерес и подкрепа са едва 428, сочи статистиката на строителното ведомство. Първоначално одобрение са получили 403. Едва 118 са етажните собствености, подали заявления за финансова помощ, и над 102 от тях са одобрени. Към първия работен на януари са били сключени 91 споразумения за финансова помощ, уточниха от МРРБ.
Интересът обаче остава малък въпреки че първо пролетта на 2013 г. субсидията по проекта, финансиран по ОП „Регионално развитие", бе вдигната от 50% на 75%, а преди края на миналата година и на 100%.
За безплатното саниране по ОПРР вече могат да кандидатстват собствениците на жилища от тухлени сгради, които са проектирани до 1999 г., откогато влиза в сила нова наредба, според която строежите трябва да отговарят на изисквания за по-добра енергийна ефективност. Другите 2 основни изисквания са кооперацията да е с поне 36 апартамента. Предишното условие за броя на жилищата позволяваше броят им да е 6 пъти по-малък.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„370 млн. лева изхарчени за Коледа и Нова година", пише в. „24 часа"
Българите са изхарчили близо 370 млн. лв. по Коледа и Нова година. Голямото пазаруване е било основно на дрехи и електроника, показва анализ на Уникредит Булбанк. Сметките са на база покупки на ПОС терминали и изтеглени пари в брой от банкомати.
Според банката по време на голямото празнично пазаруване потребителите са похарчили почти 20% повече от семейния бюджет за подаръци и храна спрямо предишната година. Не така обаче мислят пазарни анализатори, които твърдят, че става по-скоро въпрос за ръст само на плащания, минали през банковата система, но не и като цяло.
"Коледа и Нова година са излезли с около 5% по-евтино на българина. Потреблението е било по-слабо и търговците на храни на едро отчитат спад на оборотите", каза за "24 часа" Едуард Стойчев, шеф на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Той уточни, че още не разполагат с точни данни за пазаруването на българина по празниците, но наблюденията показали, че не е имало масово харчене като през предишни години. Тържищата били пълни с хора само ден-два преди Коледа и съответно Нова година. Голямо пазаруване в моловете също е имало само на 23/24 и 29/30 декември.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"За 10 години: Пенсионните фондове имат 51% доходност, пише в. "Стандарт"
Доходност от 51% от инвестиране на натрупаните средства за старини са постигнали частните пенсионни фондове за близо 10 години. От 1 юли 2004 г. Комисията за финансов надзор публикува ежедневно стойността на един дял във всеки от пенсионните фондове. Проверка на "Стандарт" показа, че в периода от 1 юли 2004 г. до 6 януари 2015 г. постигнатата доходност на универсалните пенсионни фондове е средно 51%. Най-добри резултати се отчитат при две дружества - доходност от 63% и 69% за 10 години. Най-слабият резултат за този период от време пък е 40%. Натрупаната инфлацията от лятото на 2004 г. до ноември 2014 г. е 56,7%, което значи, че е съвсем малко по-висока от доходността на фондовете за тези 10 години. Само две от пенсионните дружества съществуват по-малко от 10 години и тяхната доходност не може да се сравни с инфлацията за този период. Един от фондовете, който се е появил през 2007 г., има 25% доходност досега. Само за 6 години друго дружество (появило се в началото на 2009 г.) успява да отчете 42% доходност до 6 януари 2015 г. Така фондовете са успели да поддържат доходност, която е близка до инфлацията въпреки световната финансова криза, която преди няколко години удари борсите по целия свят. Заради срива на борсите през 2009 г. фондовете отчетоха отрицателна доходност през годината. Този спад обаче вече е компенсиран, като за последната година от 6 януари 2014 г. до 6 януари 2015 г. повечето универсални пенсионни фондове са постигнали доходност от 5-6%.
Прочети още от в. "Стандарт"