"Заплатите на висши чиновници, кметове и депутати ударно растат" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Правителството и парламентът показаха изключителна щедрост, въпреки че кризата все още не е приключила. Вчера стана ясно, че МС е увеличил рязко максималните заплати за висшата администрация. А депутатите размразиха месечните си възнаграждения, които не бяха пипани 4 г. заради солидарност с българските граждани.

Разликите в максимално позволените месечни възнаграждения на членове на политическите кабинети на министрите, шефове на държавни агенции и комисии, областни управители и кметове надхвърлят 1000 лв. Дали заплатите на конкретните лица ще бъдат увеличени до новия лимит обаче, зависи от възможностите на вече определените бюджети за възнаграждения. Това се разбира от публикуваното на сайта на правителството постановление за изпълнението на държавния бюджет, което се очаква да бъде обнародвано днес и в "Държавен вестник". С документа се променя и друг нормативен акт на МС - постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Наш ром удари €7млн. от гръцкия джакпот" четем на първа страница във в. "Монитор"
Ром от хасковското село Криво поле е ударил 7 милиона евро от гръцкия джакпот. Селим Тракалиев по прякор Хотето сега живее под засилена охрана в ромската махала от страх, че някой може да се опита да посегне на парите му. Дузина яки момчета отпращаха вчера всеки, който иска да се доближи до техния благодетел и учтиво, но твърдо съпроводиха с джипове журналистите до изхода на селото.
„Пазим го от лоши хора, които ще се появят, след като се разчуе за късмета му", твърдеше охраната.
Селим не пазел пачките само за себе си - раздал по чувал с брашно.
на всяко домакинство в селото, бетонирал пътя за селската църква, платил обедите на децата в училището на сина му.
Късметът сполетял Селим или Стоян, както го нарича жена му, през септември миналата година, докато бил на гурбет в градчето Катоневрокопи, област Драма. Ударил печалбата с най-евтиния възможен фиш от евро и половина. Като разбрал за пачките, побързал да се върне в селото, а според слуховете парите скрил в банки.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Бинго залите и лотариите плащат само 10% данък печалба", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
От началото на тази година бинго залите, организаторите на томболи и на лотарийни игри плащат само 10% данък печалба. Така те се превръщат в единственото изключение от общия режим за облагане на хазарта. Това е тълкуванието на Националната агенция за приходите (НАП) за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и за хазарта, които касаят тази дейност и са в сила от януари 2014 г.

Оказва се, че при гласуване на второ четене в зала на законовите поправки през декември депутатите, експертите към бюджетната комисия и Министерството на финансите са пропуснали да отбележат какво точно да е алтернативното облагане за хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено. Досега за тях се дължеше 15% върху оборота, т.е. данъчната тежест беше значително по-голяма.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Църквата с фирма", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Свeтият синод смята много скоро да си направи фирма. Тя ще стопанисва имотите на църквата в София и в цялата страна. Митрополитите още нямат решение, но сред тях има нагласа за подобна стъпка, научи "Стандарт". Има вариант да се направи и сдружение "Синодални имоти".
На заседание миналата седмица архиереите са се отказали да поверят този бизнес на външна фирма. Кандидати за това са били "Смарт брокерс", "Адрес" и "Алдес", съобщи сайтът dveri.bg. Създаването на търговско дружество ще се наложи, за да не разписва патриарх Неофит нотариални покани например. Иначе църквата може да управлява имотите и без фирма, тъй като Българската патриаршия е регистрирана като юридическо лице и има право на тази дейност. На нейно име се водят 30-ина апартамента в столицата.
Прочети още от в. "Стандарт"

„1,3 млрд.лв. раздадени като бързи кредити", пише в. „24 часа"
Над 1,3 млрд. лв. са раздадените бързи заеми през 2013 г., сочат данни на БНБ.
Номинално средната годишна лихва по тях е 30-40%, но има и такива, при които тя стига до 400%. Станалите популярни като "светкавични" кредити се търсят най-вече за плащане на битови сметки, или за погасяване на друг заем, сочат различни проучвания . При тях отиват и хора, чието кредитно досие въздържа банките да им дават заеми.
Централната банка само регистрира компаниите, които отпускат бързи кредити. Основната причина е, че на тях им е забранено да привличат депозити на физически лица и на фирми, т.е. да работят с чужд привлечен ресурс.
Те работят изцяло със свои пари и поради това им е разрешено да го предоставят по-свободно, без да бъдат поставяни под непрекъснат контрол.
Ако инкасират загуби от невърнати кредити, те ги покриват със свой финансов ресурс и не ангажират по никакъв начин фонда за гарантиране на депозитите например.
В момента изискването за да получат вписване в регистъра е да имат собствен капитал минимум 250 000 лева.
Прочети още от в. „24 часа"

"Варна ще строи жилища за социално слаби с европари" е заглавиe от в. "Труд"
Проектът на община Варна за строеж на блок с 42 апартамента за "уязвими, малцинствени и социално слаби групи" в кв. "Възраждане", който предизвика протест на жителите на квартала, получи зелена светлина за европейско финансиране.
Местната управа ще вземе 3,889 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ. От тях 3,3 млн. лв. са от Европейския фонд за регионално развитие. Останалите 583 487 лв. са съфинансиране от националния бюджет. Блокът трябва да е построен до края на 2015 г.
Апартаментите ще са с площ от 40 до 100 кв. метра. Жилищата ще "осигуряват основни битови условия за живеене и ще отговарят на изискванията за достъпна среда за хора с увреждания". В тях ще бъдат настанени бездомни или хора, които живеят в много лоши битови условия. В целевата група попадат малолетни родители, многодетни семейства, хора с увреждания.
Прочети още от в. "Труд"

„Очакваме 200 хил. туристи на Thomas Cook през тази година", пише в. "Капитал Daily"
През есента на миналата година стана ясно, че международната туроператорска група Thomas Cook е взела решение да смени агента си в България след близо 20-годишно сътрудничество с "Елит тур". Новият договор е подписан с компанията "Астрал холидейз" и влезе в сила от 2014 г.
За това какви промени ще настъпят след тази ключова за туристическия сектор у нас сделка разговаряме с изпълнителния директор на "Астрал холидейз" Христо Гълбачев.

 

"Астрал холидейз" е новият партньор на групата Thomas Cook в България. Кога подписахте договор и за колко време?

-Договорът е подписан през октомври миналата година, влиза в сила от 2014 г. и е ексклузивен за пет години. Обикновено много трудно се подписват договори за пет години, повечето са за три.

За кои фирми от групата на Thomas Cook е той?

- Договорът е за всички фирми в групата на Thomas Cook и Neckermann. Изключение е единствено скандинавският пазар, който е малко встрани и не беше обслужван и от предишния партньор на Thomas Cook. Говорим за Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Унгария, партньорите ни правят разделение на Западна континентална Европа и Източна Европа.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Кой ще похарчи половин милиард лева", пише в. "Сега"
Според официалните съобщения на заседанието си на 15 януари Министерският съвет е приел "ясни критерии и прозрачни правила за инвестиционната програма на правителството". Така пише и на сайта на Министерството на финансите.

Веднага трябва да поясним, че не става дума за предвижданите в бюджетите за всяка година капитални разходи. За 2014 г. в държавния бюджет тези разходи са 1.029 млрд. лева, а по консолидираната фискална програма са 4.986 млрд. лева. За тях докладът към бюджета изобщо не пояснява в какво ще се вложат. Записано е само, че тези средства са за закупуване на дълготрайни активи и основен ремонт. "Ясните критерии", одобрени на 15 януари, се отнасят не за тях, а за 500 милиона лева, които са част от бюджетния "Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи". Този резерв е общо 640 млн. лв., като от тях 100 милиона са за "структурни мерки и програми за развитие на образованието", а по 20 милиона са за програми за иновации и за бойна подготовка и бойна готовност на въоръжените сили.
Прочети още от в. "Сега"

"Доставчици на ток са в шок от проектозакон" пише в. „Труд"
Към 21 млн. лв. би струвала според изчисления на "Труд" евентуална промяна в общите условия на енергийните доставчици ЕВН, "Енерго про" и ЧЕЗ, ако бъде приет проектът за промени в Закона за защита на потребителите, внесен от депутата от ДПС Йордан Цонев. Той предвижда търговците да информират всеки клиент при промяна в общите условия. За да влязат те в сила, потребителите трябва да са разписали всяка страница от документа. Изискването засяга банки, мобилни оператори, ВиК компании, застрахователи, доставчици на интернет, топлофикации, енергийни компании и др. Сред най-засегнатите от промяната ще бъдат електропреносните предприятия (ЕРП), които имат най-много клиенти без индивидуални договори.
Прочети още от в. „Труд"

"Търговци ни следят през смартфона къде пазаруваме", четем във в. "Монитор"
Компаниите вече анализират навиците ни в пазаруването чрез Wi-Fi мрежата. Развойни центрове на световни компании в областта на високите технологии създават софтуер за анализ на данни от Wi-Fi мрежи, което е от полза най-вече за мобилни оператори, големи магазини, летища, метрото, жп гари и публични институции, съобщи БТА.
От интересите ни в интернет търговците се ориентират за желанията ни. Със софтуера може да се проследят и анализират предпочитаните места, пред които стоят хората с мобилни устройства - смартфони и таблети, да се види в кои магазини или заведения за хранене влизат както и да се проследят обичайните им маршрути. Информацията, събрана от безжичната интернет мрежа, улеснява по този начин мениджърите на сгради и шефове на институции да опознаят навиците на клиентите си и да оптимизират разходите.Една от тези системи - Thinksmart, прави анализа в реално време, особено за телефони, ползващи приложения през браузър. Когато клиент влиза в обект и отвори интернет браузъра на мобилното си устройство, му се предлага икона с меню, което е приложимо само за съответното място, в което той се намира. Експертите са категорични, че информацията се събира само за общ анализ и
не разкрива лична информация от ползвателите на мобилни устройства.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Крайнодесни ли? Те всъщност са крайнолеви", пише в. „24 часа"
Bсеки път, като чуя как "Атака" или някоя друга "националистическа" партия (за мен разликата между патриотизъм и национализъм е като между Канада и канализацията) били "крайнодесни", ми прилошава. Честно. Като че ли българската десница не е достатъчно разпокъсана и разнебитена от 24 години междуличностни разпри и каляне по медиите, че трябва да й лепнем и българските ракиени националисти за етикет. Не, нито една от българските "националистически" партии не е дясна или крайнодясна. И е време повече български журналисти и публицисти да го разберат, особено тези, които сами се определят като десни или десноцентристи.
Политическата теория традиционно изпитва затруднения да определи крайнодясното и крайнолявото, тъй като те преминават през многобройни трансформации в историята.
Например средната буржоазна класа, подкрепяща свободна икономика и ниски данъци, е била в лявата част на парламента веднага след Френската революция, докато вдясно е била аристокрацията, защитаваща повече регулация и данъци в интерес на монархията и църквата.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Собственикът на "Ремотекс" иска 85 млн. от държавата", пише в. "Стандарт"
Собственикът на "Ремотекс" иска от държавата общо 85 млн. лв., за да се осъществи продажбата на предприятието. Задълженията на завода са 25 млн. лв., а останалите 60 млн. лв. е допълнително плащане, което собственикът на завода иска от държавата, за да й го продаде обратно. Това заяви за investor.bg представителят на КНСБ в предприятието Бойка Боева във връзка с преговорите, които Министерство на икономиката води със собственика на "Ремотекс" за преминаването му в държавни ръце. Още през декември стана ясно, че държавата води разговори за придобиване на завода. Миналата седмица икономическият министър Драгомир Стойнев обаче съобщи, че преговорите между двете страни буксуват, защото собственикът на "Ремотекс" иска твърде висока сума за предприятието. "Нормално е сумата да се струва неаргументирано висока, като се има предвид, че предприятието е било приватизирано за 9,3 млн. лв. Нормално е в завода да дойде и независим оценител, който да направи реална преценка за стойността на активите му", каза Боева. Тя обаче не знаеше дали такъв независим оценител вече е влязъл в предприятието. По неофициална информация държавата предлага на собствениците 9 млн. лв., колкото е приватизационната цена за цялото предприятие, продадено през 2002 г. заедно с дълговете от 25 млн. лв. за заплати, осигуровки и към кредитори.
Прочети още от в. "Стандарт"