Километрични опашки по границите: Ето колко струва на бизнеса Шенгенското пространство

Преди малко повече от седмица Европейският парламент призовава държавите членки да позволят на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство в началото на 2023 г. Припомняме, че Съветът не е успял да вземе решение за приемането на България и Румъния, въпреки че двете страни изпълняват необходимите условия от 2011 г. насам.

Понастоящем всички държави членки на ЕС, с изключение на България, Хърватия, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от Шенгенското пространство, което включва и държави извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

"Контролът по вътрешните граници има и отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар на ЕС, като се възпрепятстват вносът, износът и свободното движение на стоки", отбелязват евродепутатите.

В крайна сметка Европейският парламент гласува положително с 85% за включването, но се очаква крайното решение да бъде взето през декември в полза на двете страни, които вече са покрили всички изисквания.

Хиляди се струпаха на една от най-натоварените граници в света след като отвори напълно след 2 години мерки

Над 11 000 са преминали през контролно-пропускателните пунктове

Надявайки се на положителен изход български транспортни фирми коментираха следното:

"Без проверки и забавяния по границите ще има безпрепятствени коридори за движение, увеличаване на честотата на доставките и бърз растеж с реални ползи за товарния транспорт и веригите за доставки. Предвиждаме 30% увеличение на пътуванията на превозно средство на седмица за кратките дестинации между България, Гърция и Румъния, а за Централна Европа прогнозираме да бъдат около 15%", споделя Рая Рендакова, търговски директор на Гопет Транс.

От бранша очакват да отпадне напрегнатата ситуация от миналата и началото на тази година по важните трасета за трафик към Европа.

"При един от пиковите периоди имаше случай, в който опашката от тирове започваше от Монтана и стигаше до Видин. Това са над 100 километра, които отнеха на шофьорите 3 дни, за да преминат", припомня Велислав Борисов, ръководител на проекти в "Етна Карго Транспорт". Той обясни, че до тази ситуация се е стигнало, заради липса на ресурс по границите, който да обработва камионите. 

Пострада ли външната ни търговия с воюващите страни? Въобще - не!

Вносът от Руската федерация към България "гони" 4 милиарда лева

Обичайно опашките преди митническите пунктове са около 25 километра и отнемат средно по 8 часа, а това реално представлява един работен ден за шофьора. 

"Камион, който пътува около пет дни от София до Германия, трябва да премине три граници. Това означава, че той прекарва 24 часа само в чакане", даде пример Велислав Борисов. А това означава преки загуби за транспортния бизнес за заплати и гориво, които неминуемо се пренасят на крайните стоки за потребителите.

Работната заплата на един шофьор, който пътува между България и Германия е около 100 евро на ден. Загубите за заплати са още по-големи за тези превозвачи, които пътуват до по-далечни дестинации като Франция, Испания, Белгия и Нидерландия, тъй като техните шофьори са по-високо платени - получават около 3500 евро на месец.

От друга страна при превоз на хранителните стоки задължително са под температурен режим. В тези случаи чакането по-границата нанася още по-големи загуби за компаниите, тъй като агрегатът трябва да работи непрестанно. В тези случаи разходът на гориво варира между 2.5 и 5 литра на час в зависимост от външната температура и желаната вътрешна температура. И ако по-голямата част от камионите са на нафта, много от най-новите камиони са на метан, а цената на това гориво удари рекорд.

Не за подценяване и факторът планиране, защото при закъснение компаниите дължат неустойки.

80-километрова опашка от камиони на полската граница се опитва да избегне санкциите на ЕС

От 16 април на руските и беларуските превозвачи е забранено да работят в ЕС

Като допълнителен отрицателен ефект се отчита и увеличението на въглеродните емисии в районите, където се натрупват камиони заради забавянията.

Оптимизирането на тези икономически процеси би довело до увеличение търговските потоци, привличане на чужди инвеститори, възможност за повече работни места и развитие на младите хора, категорични са от бранша.

"Липсата на гранични пунктове на границите ще стане предпоставка за повишаване на местната конкурентоспособност", категорична е Рая Рендакова. С приемането на България в Шенген се очаква и последващо консолидиране на капацитета на пазарите, тъй като превозвачите в региона ще могат да се движат свободно. Пример за това е движението в съюза между Германия и страните Бeлгия, Холандия и Люксенбург, отбелязва още Рая Рендакова.