Иноваторът в технологичните решения Тelelink Business Services, инициира проучване, относно инвестициите в дигиталните технологии във висшето образование. Фокусът на анализа е върху България, Сърбия, Северна Македония и Румъния - те са съпоставени с най-развитите държави в тази област - Полша, Естония и Германия, както и с осреднените данни, важащи за целия ЕС.
"Образованието и по-специално висшето образование, имат трудната задача да подготвят студентите за работните места на бъдещето, на които те да могат да добавят най-висока стойност за икономиката и обществото. Но бъдещето вече е тук. Нашите университети трябва да се адптират бързо, за да са в крак с най-новите разработки в дигитализацията и ноу-хау от бизнес сектора", коментира Иван Житиянов, главен изпълнителен директор на Тelelink Business Services. По думите му само чрез солидни партньорства между бизнеса и университетите българският талант има бъдеще в България.
Дигитализацията
на висшето образование
е достигнала различен етап за всяка от държавите включени в проучването. Моделът, който най-ясно показва индивидуалния прогрес включва 7 етапа, от оборудване до цялостна интеграция на дигитални процеси. България е приключила с 5 от тях, Северна Македония - 3, Сърбия и Румъния с 4. За сравнение Естония има 6 изпълнени стъпки.
Този резултат откроява България като най-напредналата сред четирите анализирани страни по отношение на дигитализацията на висшето образование. Въпреки това, страната ни все още е далеч под средноевропейските нива в това отношение. Според Индекса на цифровата икономика и общество (DESI) на Европейската комисия, който анализира напредъка на държавите-членки в ключови области на цифровата политика България попада сред най-ниско оценените държави.
Проучването доказало, че
завършването на университет в България се "изплаща"
по-добре, отколкото в други държави от ЮИЕ, както и в сравнение с Германия, Полша и Естония. Последните данни на Евростат показват, че съотношение на средния годишен брутен доход на служители с висше образование към това на служители със средно образование в България е 1,60, надхвърляйки средния (1,53) за еталонните държави като Португалия, Ирландия, Литва и Латвия.
България се представя добре и по отношение на наемането на работа на завършилите висше образование в рамките на по-малко от три години след тяхното дипломиране. През 2020 г. 89% от завършилите универститет в България били активни на пазара на труда. Това е над средния резултат на европейско ниво и поставя България на второ място след Германия, която е с дял от 92,3%.
В регионален контекст България се представя малко по-добре от Румъния и далеч надминава Сърбия и Северна Македония, в които по-малко от две трети от завършилите си намират работа три години след абсолвентския бал.
Сред четирите, анализирани страни от ЮИЕ, България държи най-висок дял от завършили висше образование сред възрастното население - на 25 и повече години - 27,5% по данни на Евростат. Въпреки това този резултат е под средния за ЕС, който е 30,6 на сто. Оказва се, че България е близо до Германия и Полша, където този показател, съответно е 30,5% и 29,7%, но значително изостава от Естония (41%).
Ами разходите?
В доклада е отбелязано още, че страните от ЕС използват средно 1% БВП за развитие на висшите си учебни заведения, за страните от Югоизточна Европа цифрата е 0,7%. В националните планове за възстановяване на България и Румъния са включени 229 и съответно 244 милиона евро за реформа и дигитализация на висшето образование.
Според Глобалния индекс на иновациите, разходите за образование у нас, включително и финансиране от международни източници, като дял от БВП възлиза на 4,1%.
От анализа на Тelelink Business Services става ясно, че това е най-голям дял сред анализираните страни от ЮИЕ, но е по-нисък от средния за Европа, който е 5%.
Същото важи и за Индекса на използване на т.нар. ИКТ, който отразява дела на населението, използващо интернет.
Разходите за софтуер в икономиката, измерено като процент от БВП, също е важен индикатор за цифровата среда в страната и следователно за перспективите за дигитализация на висшето образование. С 0,2% е България на средно ниво сред всички анализирани страни по този показател.
По отношение на публичните разходи за студент, записан да учи в български университет България регистрира слабо представяне с изразходвани 2184 евро годишно. Макар че на регионално ниво страната ни се нарежда на второ място след Румъния, България е значително под другите референтни страни, най-ниските разходи от които има Полша - 4067 евро.
За сравнение средната сума за ЕС е повече от четири пъти по-висока от разходите на България.
И докато страната ни регистрира ръст на инвестициите в студенти през последните две десетилетия, се отчита намаляване на броя на хората, записани в университет.
Това предполага, че увеличените разходи не се дължат само на по-високи инвестиции, но и на намаляване на броя на студентите.
Правилно насочените инвестиции
на университетите могат да ги превърнат в иновативни дигитални образователни ядра, където младите хора не само разгръщат уменията си, но и придобиват адекватни знания, търсени от бизнеса, твърдят анализаторите.
България, Румъния, Сърбия и Северна Македония, като представители на региона на ЮИЕ, трябва да наваксат много, но също така имат силен потенциал по отношение на дигитализацията на техните системи за висше образование, става още ясно от заключението на анализа.
Според него стъпките към постигането на устойчиви цифрови технологии във висшето образование могат да се групира в две приоритетни области - насърчаване на развитие на високопроизводителна екосистема, включително инфраструктура, свързаност, оборудване и обучение, съдържание и подобряване на дигиталните умения и компетенции на студентите и на преподавателския състав.
Един от важните фактори е да се постигне високо ниво на дигитална образованост, аспект, съдържащ множество ключови моменти като умения, интегрирани системи и свободен и лесен достъп за всички учащи. Това може да се постигне чрез съвместна работа между различни европейски факултети, но и с партньори от бизнес средите.
USD
CHF
EUR
GBP
