Някои от страните членки на ЕС отправиха остри критики към Европейската комисия, че не възприема по-строга линия на поведение към България и Румъния за да ги принуди сериозно да се борят с корупцията - както бе договорено преди страните от Черноморския регион да се присъединят към блока, пише EUOBSERVER.

Великобритания и Франция се присъединиха към Швеция и Холандия в призива си към изпълнителния орган на ЕС да засили своят натиск към двете държави за продължаване на правните реформи. В противен случай ЕС ще разруши собствената си политика за разширяване.

Комисарят по правосъдието на ЕС Франко Фратини всъщност е най-силно критикуван и то във връзка с прекалено близките му отношения с нашият български вътрешен министър Румен Петков.

Според вестник Financial Times, Фратини е обвиняван в това, че предприема частни „излети" с българския министър, по-специално става дума за ски-ваканцията им през февруари, и така си е затворил очите за незадоволителното третиране на най-големите случаи на корупция в България.

Говорителят на Фратини е отхвърлил укорите, изтъквайки, че Брюксел си върши работата по многостранното и последователно наблюдение на новите страни в Евросъюза.

София и Букурещ са получили зелена светлина за членство в ЕС през миналата година само при условие, че след влизането им те ще отговорят на определени цели по престъпността и корупцията. Двете балкански страни са поставени при мониоторингов режим, какъвто в предните вълни на разширение нямаше.

Неудовлетворени от напредъка на този мониторинг, четирите „стари" страни членки са посикали специална среща с Катерине Дей, генерален секретар на Комисията, за да изискат по-строг език от страна на изпълнителната ръка на ЕС, по-специално към България.

От своя страна, България критикува практиката на ЕС в след-присъединителния мониторинг. Българският външен министър Петков наскоро каза, че ЕС не трябва да използва двойни стандарти и потвърди, че редица проблемни зони в другите държави биват пренебрегвани за сметка на прекомерно внимание към „новаците", които трябва да изживеят „трудни времена".

Но както официалните лица на Комисията, така и дипломатите настояват, че София трябва да уважава системата за „настойничество" такава каквато тя бе въведена, избрана като алтернатива пред отлагането на членството на страната в ЕС поради недостатъци в правната система.

Някои дипломати и членове на Европарламента предполагат, че недостатъчният мониторинг от страна на ЕС може да навреди на доверието към процеса на разширяване с неприятни последствия за начина на третиране на бъдещите кандидати.

„Голяма грешка на ЕС бе да каже, че Румъния и България ще станат членки през 2007" - каза дясно-центристкият евродепутат от Германия Дорис Пак по-рано през този месец, когато говореше за разширяването на ЕС в Югоизточна Европа по време на конференцията в Сараево.

Тя е обяснила, че след като веднъж на страните от Южните Балкани е била посочена дата за встъпване, те са отслабили прогреса на необходимите реформи, защото са знаели, че така или иначе ще влязат в блока.

Дорис Пак е казала: „Тази грешка няма да се повтори никога повече".