Сръбската текстилна индустрия е загубила над 80% от работната си сила за последните няколко десетилетия, припомня N1. Въпреки това продължава да бъде важен износител за Европейския съюз благодарение на производството за международни модни марки. Статистиките обаче са безпощадни - ако през 80-те години на миналия век в сектора са работили над 250 000 души, днес те са малко под 50 000, показват данни на Сръбската търговско-промишлена камара.
Вместо да развиват собствени марки, голяма част от предприятията в страната днес произвеждат по поръчка за световни модни компании. Именно този модел, добре познат и у нас като шиене на ишлеме, е в основата на текстилния износ на Сърбия към европейските пазари.
Днес в страната работят около 1540 компании в секторите текстил, облекло, кожа и обувки. Повечето представляват малки и средни предприятия, а сред най-големите работодатели са дружества с италиански, германски и турски капитал, ориентирани почти изцяло към износ.
Спомен за отминала слава
Секторът обаче изглежда коренно различно в сравнение с периода на бивша Югославия, пише изданието. Тогава текстилната индустрия е сред най-големите работодатели в страната, с над 100 големи предприятия, произвеждащи всичко - от прежди и платове до трикотаж, домашен текстил и готово облекло както за вътрешния пазар, така и за износ.
Тази структура започва да се променя през 90-те години след разпадането на Югославия, икономическите сътресения и приватизацията. Повечето големи държавни текстилни комбинати са закрити или значително свиват дейността си, а конкуренцията на производителите от Азия допълнително ускорява преструктурирането на сектора.
В резултат производството постепенно се концентрира върху готовото облекло, работното и защитното облекло, трикотажа и най-вече върху производството за чужди компании. Според изследване на Центъра за политики за еманципация (CPE) това превръща сръбската текстилна индустрия в силно зависима от международните вериги за доставки, с ниска добавена стойност и ограничени възможности за по-висока рентабилност.
Заплати под средните
Промяната личи и в доходите. През април средната заплата в производството на текстил е около 99 800 сръбски динара, докато в производството на облекло възлиза на близо 80 000 динара. И в двата случая възнагражденията остават под средното за страната от около 122 000 динара, като по-ниски заплати в преработващата промишленост получават единствено работещите в дървообработването.
Въпреки това секторът продължава да привлича инвестиции. По данни на CPE между 2019 и 2023 г. преките чуждестранни инвестиции в текстилната, кожарската и обувната индустрия достигат близо €180 милиона. Сред факторите за интереса на чуждестранните компании са сравнително ниските разходи за труд, географската близост до европейските пазари и държавните стимули за инвеститорите.
Пред текстилната индустрия обаче се очертават нови предизвикателства. Освен недостига на квалифицирани кадри, растящите разходи за труд и силната конкуренция от Азия, компаниите ще трябва да се адаптират и към новите изисквания на Европейския съюз.
Сред тях са Регламентът за екодизайн на устойчивите продукти (ESPR) и дигиталният продуктов паспорт, който постепенно ще стане задължителен и за текстилните изделия. Това ще изисква производителите да осигуряват подробна информация за произхода на материалите, производствения процес и устойчивостта на всеки продукт.
От Сръбската търговско-промишлена камара смятат, че бъдещето на сектора ще зависи от инвестиции в автоматизация, дигитализация, модерно оборудване и развитието на собствени марки с по-висока добавена стойност. Дали това ще се случи, или страната ще си остане предимно производствена база за световната модна индустрия - предстои да разберем.
USD
CHF
GBP
