От 2001 година до днешния ден стойността на долара на САЩ се понижи с над 30% спрямо другите основни международни валути. В началото на ноември 2007 доларът достигна историческо дъно спрямо евро и китайския юан, а спрямо британския паунд бе най-евтин от 26 години. По всичко изглежда, че стойността на американския долар ще продължи да пада, което ще подложи на изпитание Вашингтон: или САЩ трябва да приведат в ред икономическата си къща, намалявайки финансираното с дълг потребление и възстановявайки спестяванията, или да се научат да живеят с намалялата покупателна сила и по-малкото влияние на американеца.

Отслабването на покупателната сила на Америка не означава, че другите ще спечелят от това, тъй като много икономики, зависещи от износа си за САЩ, също ще пострадат. Съществува реалната опасност предпазливото отношение към долара да доведе до настроение да се притежават по-малко долари, което допълнително ще намали стойността им: изглежда се заформя продължителна спирала.

След Втората Световна Война доларът стана световната валута. Независимо от периодичните движения нагоре и надолу спрямо другите основни валути, доларът на САЩ се считаше за централна валута за международната търговия и финанси. Между впрочем той все още е стандарт за правителствата с измерването на резервите в чуждестранна валута в долари, също и цените на основните търговски стоки се определят в долари. Това съответства на политиката на САЩ от последните 13 години за поддържане на силен долар. Макар официалните лица и сега да продължават да опяват за „силен" долар, реалността на поевтиняващата валута хвърля друга светлина върху избора на САЩ.

Слабостта на долара отразява все по-големите проблеми, които трябва да посрещне американската икономика, която иска да съчетае пушките със сладкишите. САЩ поддържа скъпа и усложнена армия с глобален обхват. В същото време политиката на правителството се фокусира върху запазването на потребителските разходи, които формират над 70% от БВП.

В исторически план е доказано, че балансирането на икономически и военни цели е трудно нещо. Оръжията (войната в Ирак и мисиите в Африка и Афганистан), които все повече натежават в едната страна на уравнението на американската икономика, струват между $3 и $5 млрд. дневно. През август службата по бюджета на Конгреса изчисли, че до юни 2007 за бойни операции в Ирак са изхарчени до $500 млрд.

Сладкишите в уравнението също са значително предизвикателство заради солидния дълг на домакинствата, липсата на благоразумна финансова политика във Вашингтон и размекването на пазара на недвижимите имоти. Потребителите разчитаха на жилищни активи и евтини ипотеки - осигурени от закупения от чужденци американски дълг - за да финансират неспирния шопинг. Сякаш от рог на изобилието върху потребителя се изливаха стоки, много от които вносни, докато спестяванията на американските домакинства не се пренесоха трайно в отрицателните територии.

Устойчивостта на „пушки и сладкиши" икономиката на САЩ зависи от постоянния приток на чуждестранни инвестиции в Трежъри бонове и корпоративни книжа. Тези чуждестранни покупки гарантират притока на кредит към потребителите, които купуват стоки от Европа и Азия. Независимо от притесненията за изчерпване на спестяванията в САЩ и проточилия се период на рекордни дефицити по текущата сметка, чуждестранните централни банки имаха интерес да поддържат тази система, дори и с постепенно поевтиняващ долар. В известен смисъл чуждестранните спестители осигуряват американските потребители с евтини фондове за покупка на техните стоки - продължаващ цикъл, който бута напред икономическия ръст в САЩ и другаде по света.

Кредитният балон бе „боцнат" от кризата в сектора недвижими имоти в края на 2006. От този момент нататък доверието във финансовата система на САЩ започна да ерозира, особено заради отровата на вторичните ипотеки, която се разпространи сред банките и брокерите, както и в онези сектори на застрахователния бизнес, които са свързани с ипотеките. След като във финансовия сектор започна инфлация на  доверието, вниманието се насочи към огромните структурни проблеми на страната: 1) дългосрочните дисбаланси между правителствени разходи и постъпления, свързани с продължаващия натиск за съкращения на данъци; 2) бързо остаряващата транспортна и комуникационна инфраструктура в страната; 3) системи за медицински и социални грижи и бърза помощ, съвкупните разходи за които през следващите десет години сигурно ще нарастват с 22% по-бързо, отколкото икономиката като цяло.

Прикривайки съществените неща, значителна енергия се отделя за запазване на икономиката на глезотията, с изисквания за продължаване на тенденциите в дълга. Малко внимание се отделя на структурните изменения, които сега са в ход. В скицираната среда някои политици намират за по-лесно да критикуват външния свят за неприятностите у дома, оттук се обръщат към протекционизма, като много законопроекти в тази насока чакат на опашка пред конгреса в САЩ.

В същото време поевтиняващият долар е все по-сериозно притеснение за много големи международни промишлени компании, като Airbus, които или изнасят за САЩ, или определят цените на продукцията си в долари. Международният бизнес се бори да премине от плащания в долари към други валути, в частност евро, тъй като несигурната ситуация с доларите ги правят по-малко привлекателни. Джим Роджърс, бивш партньор на Джордж Сорос, наскоро обяви плановете си да продаде къщата си в САЩ и да обърне получената сума в китайски юани, добавяйки: „Премествам се към Азия, защото да се преместиш в Азия сега е същото като да се преместиш в Ню Йорк през 1907 или в Лондон през 1807. Това е вълната на бъдещето".

В дългосрочен план понижаването стойността на долара вещае неприятности за САЩ. Това развитие ще насърчи тенденцията на глобалната икономика да стане по-малко америкоцентрична. Сега икономическият ръст се задвижва от Европа и Брик - Бразилия, Индия, Русия, Китай. Според МВФ развиваща се Азия ще нараства с 9.8% през 2007 година, сравни с 1.9% в САЩ. Дори Европа, някога считана за тежък икономически експеримент заради високите социални разходи и цена на труда, ще нараства с 2.5%, изпреварвайки САЩ за пръв път от 2001.

Инвеститорите са по-склонни да инвестират в не-доларови валути за по-добра възвращаемост и по-малко грижи. Редица суверенни фондове за управление на богатство (SWF), като тези от Китай, Русия и Кувейт, дадоха сигнал, че техните стратегии включват смяна на акцента от доларовите активи. Към настоящия момент в SWF се управляват около $2.5 трилиона, до 2017 г. сумите в тях ще се увеличат до $17.5 трилиона. Освен това се очаква, че през следващите три години суверенните фондове ще обърнат $500 млрд. от доларови активи в търсене на по-добра възвращаемост. Тенденцията да се инвестира извън САЩ започва да се забелязва и сред американците, които до август 2007 закупиха чуждестранни облигации за $198 млрд., което е 70% увеличение на годишна база.

Макар доларът да продължава да изглежда сигурно пристанище във времена на геополитически стрес, икономическите проблеми в страната заплашват да ускорят обезценяването на валутата. Предизвикателството пред САЩ и за неговите търговски партньори е да се забави или смекчи по-бързото и непредсказуемо поевтиняване на долара. Слабият долар не само понижава стойността на деноминираните в долари активи, притежавани от чужденци, а също неприятно засяга Европа, Китай, Индия, Япония и останалата част от планетата, богатството на които се базира основно върху износа за пазара в САЩ. В същото време непостоянството и отслабването на долара на САЩ може да ограничи възможността на Вашингтон да налага военната си сила и политическото си влияние зад граница, което не е задължително нещо негативно.

Слабият долар сам по себе си не означава край на силата на САЩ, но сигнализира за разтърсване на геополитическите основи, построени върху предпоставката на силния долар. Ако не друго, той изпраща послание към американците, че е време за почистване в икономическата къща на САЩ, защото останалата част от света все по-малко е склонна да финансира техните харчове.

Използвана е статия на Скот МакДоналд, публикувана в YaleGlobal