Европейската централна банка внимателно наблюдава ръста на заплатите, докато планира плавното оттегляне от хлабавата парична политика, която бе възприета преди години, за да даде нужната скорост на регионалната икономика. Но повишението, което те чакат като сигнал, че Европа се връща на предишни нива, може и да не се появи, коментира The Wall Street Journal.

През септември икономистите от ЕЦБ намалиха своята прогноза за ръста на заплатите през 2017 г. на 1.5% от 1.7%. Година по-рано повишението бе още по-нищожно - едва 1.2 процента. И докато в Германия ръстът е малко по-висок, други големи икономики - като Испания и Италия, отчитат под 1 процент увеличение.

И изглежда, че икономическият застой и дългосрочната тенденция ще задушат през следващите месеци ръста в цяла Европа.

Работниците се изправят пред конкуренцията от икономики, в които трудът и производствените разходи са по-ниски, както и от технологичните иновации, които заплашват да заменят служителите с роботи. Тези фактори задържат заплатите в редица развити икономики, включително и САЩ. Но положението е още по-тежко в Европа, където синдикатите преместиха фокуса си от по-високи заплати към по-гъвкаво работно време и сигурност на позициите.

Процесът по промяна на модела, широко възприет в редица индустрии в Европа, където заплатите се договорят по сектори, а не индивидуално за всеки служител, започна първо в Германия, която в началото на новото хилядолетие бе наричана "болния човек на Европа". Държавата предприе редица реформи на пазара на труда, които увеличиха възможностите за временна заетост и намалиха ролята на синдикатите.

Оттогава промяната обзе и други големи икономики в региона - Испания, Италия, а отскоро и във Франция, където президентът Макрон иска да реформира изцяло пазара на труда, като поставя тази промяна в центъра на дневния ред на политиците. В дългосрочен план те ще се отплатят под формата на по-ниска безработица и по-висока производителност, но в краткосрочен плановете направиха служителите не особено склонни да настояват за големи повишения на заплатите.

Работниците в Германия се радват на позитивните страни от промяната. Безработицата е на ниско ниво от 3.6%, а заплатите се повишиха с 2.9% през второто тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано.

Официалните данни показват, че голяма част от новите работни места в еврозоната са на непълен работен ден, което оставя много хора без възможност да работят повече. Около 5.4 милиона души в Германия все още търсят работа или искат да работят повече часове, сочи статистиката.

Застоят на пазара на труда е особено видим в южна Европа, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В Испания недоизползването на потенциала на пазара на труда е близо до 30%, а в Италия - 27%. За сравнение в САЩ е 9%. В този процент влизат тези, които не работят и тези, които не работят достатъчно часове.

Немалка част от новосъздадените работни места, които свалят безработицата, са временни - при които често заплащането е по-ниско. По изчисление на Марчел Александрович, икономист в Jefferies International, над половината от общо 1.5 милиона нови работни места, създадени в Испания от 2014 г. насам, са временни.

Като изключим германските суперконкурентни индустрии, насочени към износа, много от новите работни места, създадени в последните години, са в сектори с ниска производителност, които не носят особено голямо увеличение на заплатите, като например гледането на възрастни хора или интегрирането на мигранти.

За хората, които работят в германското правителство, увеличението на заплатите е задържано от желанията за балансиране на бюджета като подготовка за по-високи разходи за пенсии и здравеопазване в бъдеще.

Сигнал колко нагоре ще тръгнат заплатите ще дойде в четвъртък - същия ден, в който ЕЦБ трябва да обяви дали ще намали програмата си по изкупуване на облигации. Тогава най-големият синдикат в Европа - IG Metall, в който членуват 3.9 милиона души, ще обяви какво повишение иска за 2018 г. По-рано стана ясно, че средното увеличение ще бъде около 6%. Ако синдикатите успеят, това ще е най-голямото повишение от 1991 г. насам.

Но този път IG Metall има и други приоритети, които могат да ограничат договорения ръст. Те включват уверение, че работните места на служителите ще бъдат осигурени срещу заплахи като глобализацията и автоматизацията. Както и нова клауза, която да позволи на работните временно да намалят работните часове до 28 на седмица за период до 2 години.

"Искаме работно време, което да отговаря на начина на живот на служителите", казва Йорг Ходман, който оглавява синдиката.

А това не е рецепта за голямо увеличение на заплатите.