Липсата на специалисти струва на Германия 1% от брутния вътрешен продукт на страната. Това за 2007 година означава над 20 млрд. евро.
Изследването е изпълнено от Института за германска икономика в Кьолн по поръчка на Михаел Глос, германският министър на икономиката. Говорител на министерството де факто е потвърдил някои от публикациите в германската преса, до която е изтекла информацията, наричайки данните „първи резултати".
Макроикономистите са изчислили къде нуждата от квалифициран персонал е най-голяма и каква точно е липсата на специалисти. Броят на незаетите заради липса на подходящи германци работни места е шестцифрен. Най-голям е недостигът тъкмо в отрасли, най-важни за технологичното представяне на Германия: машиностроене, енергетика, автомобилостроене, услуги свързани с производството.
През 2014 година Германия може би ще изпитва недостиг на 95 000 инженери и 135 000 учени в естествените науки.
Бизнесът в Германия сам отправя сигнали, че специалисти не достигат. Министърът отговарящ за научните изследвания Анет Шаван настоява да се премахнат пречките за преселване на квалифицирани чужденци във ФРГ, което обаче не трогва особено Глос.
Шаван неведнъж е апелирала за промени в строгите изисквания на дохода за чужденци. Досега чужди специалисти можеха да пристигнат за работа в Германия само тогава, когато успеят да докажат годишен доход от €85,000. Тези пари може и да не са много за немския директор, но за чуждия специалист най-често са недосегаема бариера. Шаван искаше да свали границата до €40-60,000.
Не само Глос е дистанциран, министърът на труда Мюнтеферинг наскоро искаше да реши проблема, мобилизирайки силите на германците за последващо обучение. Четиридесет хиляди евро годишно печели един добър квалифициран работник в Германия - но това не смущава министъра.
Федералното правителство не иска да се предаде пред либерализацията на трудовия пазар, включително в рамките на ЕС, и все пак да допусне чужди специалисти в страната. „Всички" - федерацията, провинциите и икономиката - ще полагат повече усилия; повече младежи ще трябва да започват следване и броят на повтарячите и изоставащите трябва да бъде сведен до минимум. Квалифицираният персонал даже без да е полагал матура трябва да получи достъп до германските университети.
Правителството предвижда освен това инициатива за последващо обучение на ниско квалифицираните. Според прогнози, недостатъчно образованите в Германия до 2020 могат да бъдат намалени с една трета, тоест тази трудова категория ще се увеличи с 800,000 работни места, освободени от германците, които вече ще са по-образовани.
С две изречения, не е задължително германците да са ксенофобски настроени, щом не допускат чужденци до привлекателните си работни позиции: те имат планове за развитие на собственото си население. Обаче плановете са си планове, а икономиката има нужда от специалисти на момента, така че хитрините на пазара на труда не заличават стряскащите €20 млрд. загуби.
pallini
на 20.08.2007 в 18:02:18 #1Реакцията на вземащите решения за приоритетно развитие на миграционната политика правят един правилен ход от гледна точка на националните интереси. Съвсем логично е образовани в Германия безработни да бъдат преквалифицирани, понеже нямат нужда от интегриране, който процес отнема поколения.Това не е политически трик, а национално позитивно мислене, обърнато към спетяване парите на държавата.Тия рекреативни кампании са изцяло с парите на касата, пълнена от данъкоплатците. Учудвам се от високия праг на приходи за чужденци, защото познавам лично българи, работещи на отговорни места в индустрията на Германия, които започнаха преди 5-6 години и доходите им до сега не са на това ниво. Но това е друга тема. Статията дава точна представа за полемиките в страната. Защитниците на идеята за преквалификацияне са получили увереност да се борят от фактите на историята - големият процент от преселниците, поканени на работа, много бързо се преориентират в по-печеливши дейности и ползата от тях е краткотрайна. Всеки дошъл в Германия иска да стане богат вчера или да отхвърчи към САЩ, а не да гради кариера. Особенно това е в сила за така известните индийски специалисти по ИТ областта. Гледам десетки случай с тях във Скандинавия как от програмисти в Нокия или Ериксон след някой и друг месец работа стават ресторантьори, задължително с продажба на алкохол или търговци на едро. Така беше и с турците и италианците в Германия. Такъв специалист си живее в собствена среда и национално обкръжение, не се интегрира, не приема немските ценности, които държат държавата здрава и просперираща, не ги е грижа за нищо извън собствения им свят на къри и подчинени до робство жени и като ресторантьори със сигурност печелят тия 85 хил. евро, но платените данъци са нищожно малки в сравнение, ако заплатата му се плаща от сериозен работодател. С една дума ползата от него е краткотрайна и под въпрос. Всички българи имат поне един познат, чийто дете или роднина учи в Герамния. Колко от тях се връщат завършили? След колко време? Какво са правели през този период? Само са работили, защото е гот, но не са част от обществото, както се очаква от високо образованите членове.Този факт налива вода в мелницата на национално ориентираните планове за задоволяване на глада от специалисти. Против тях е студената истина за разглезения германски гражданин, свикнал на социални придобивки, високи заплати и най-голяма покупателна способност в Европа. Бума на Американската икономика от началото на миналия век се дължи на свободното движение на работната сила. Това явление в Стара Европа е непознато. Промишления инженер, например, от Дуйсбург, работел 25 год. в Тисен има разкошна къща, нова кола, отпуски и какво ли не. Кога той ще отиде на работа в Мюнхен, ако като е безработен му се плаща 70% от брутната заплата 500 работни дни?Защо да ходи, да се учи нови неща и т.н. Този голям препъни камък фактически ще принуди свободната инициатива на пазарната икономика да си решава проблема сама и тогава ще се заговори за т.н. полезни емигранти, за които се говори от много време в Скандинавия. Фактите за сега доказват, че само психически готови за интегриране индивиди, приемащи изцяло живота в странаат такъв какъвто е , без балкански тарикатлъци, работещи съвестно и с желание, успяват да пробият даже и сега и обществата ги приемат. Ксенофобията расте навсякъде в Европа, но физическия глад води до задоволяване на глада за работна сила и това никой не може да го спре. Германците ще опитат да рекреатират собствените си хора, но със сигурност ще има място и за свестни нови граждани, няма съмнение. Какво обаче ще се случи на Родината на тия свестни граждани, когато те я остават завинаги и какво тя трябва да направи за да ги върне, на това сами трябва да си отговорим.