Служителите може би най-накрая получават по-голямо парче от икономическия пай - поне в Европа. Но не питайте защо или дали това ще продължи, пише в свой анализ The New York Times.
Десетилетие след финансовата криза по-голямата част от световната икономика успя да се възстанови и отново е на стабилни основни. Компаниите отчитат рекордни печалби, нивата на безработицата се сриват, а световният ръст се възстановява.
Заплатите в повечето развити страни обаче едва-едва се повишават.
Икономическият пъзел има значение и за стабилността на световната политическа сцена. Усещането на служителите, че не получават справедлив дял от икономическия растеж помогна за избирането на Доналд Тръмп и допринесе за засилването на крайнодесните партии в части от Европа. "Това е един от най-големите икономически въпроси на нашето време", смята Ангел Талавера, водещ икономист с фокус върху еврозоната в Oxford Economics в Лондон.
Европа може да е изключение от тази тенденция. Заплатите в еврозона отново се повишават след години на стагнация - добре дошло развитие не само за работещите хора, но и за Марио Драги - президентът на Европейската централна банка.
Институцията се опитва по всякакви начини да повиши инфлацията до нива, на които се смята, че са здравословни за растежа. Но повишението на заплатите е необходимо условия за устойчива инфлация, а доскоро банката се ядосваше на стагниращите възнаграждения въпреки силния икономически растеж.
Миналия месец официални данни показаха, че почасовите възнаграждения в еврозоната са се повишили с 2 процента през първите три месеца на 2018 г. и централната банка получи сигнала, на който се надяваше. Тя съобщи, че ще прекрати програмата за количествени улеснения в края на тази година. Очаква се днес този план да бъде препотвърден.
И все пак мистерията остава. Икономистите не успяха да постигнат съгласие защо заплатите за повечето хора в САЩ, Европа, Япония и други богати страни запазиха нива толкова дълго време - въпреки че безработицата се сви. В Европа експертите отдават повишението на заплатите на недостига на служители в страни като Германия, но има и много други теории.
И понеже не е ясно защо ръстът на заплатите в региона се завърна, никой не е сигурен дали той е устойчив. Япония вече преживя ръст на заплатите, който бързо се спихна.
Навремето намаляващата безработица обикновено водеше до по-високи заплати. Работодателите трябваше да се състезават за служители и възнаграждението бе сред основните оръжия. Инфлацията също се повишаваше, поне временно, след като бизнесът прехвърляше по-високите разходи върху потребителите.
Кривата на Филипс, която показва връзката между намаляващата безработица и увеличаваща се инфлация, десетилетия бе част от началните уроци по икономика.
Но в последните години връзката между растеж, заплати и инфлация става все по-сложна за разбиране. Икономистите отдадоха от времето си, за да се опитат да обяснят защо инфлацията и възнагражденията останаха ниски, въпреки че нивата на безработица в страни като Германия са рекордно ниски.
Икономистите предложиха редица теории. Изпращането на синдикатите в забвение отне възмонжостта на служителите да се борят за по-високи заплати, смятат някои. Глобализацията, аутсорсингът и лесният поток на пари и информация през границите също накараха работниците в богатите страни да се борят с тези в по-бедните.
Друго предположение е, че успехът на компании като Apple, Google и Amazon концентрира власт в по-малко компании и увреди конкуренцията. А така наречената споделена икономика направи много хора фрийлансъри с малко придобивки.
Един много обсъждан доклад, сравняващ данни от Франция и Германия, посочва, че ниският растеж на заплатите и повишаващото се неравенство са резултат от намаляващата сила на служителите да преговарят за по-високи заплати.
Почти никаквият растеж на възнагражденията в Германия по време на последните две десетилетия съвпада с реформите, които позволиха на компаниите да се отказват от споразумения със синдикатите за общи рамкови договори. Във Франция, където те останаха силни, заплатите продължиха да се покачват, а неравенството е по-слабо изразено.
Но Франция плати за това. Безработицата в Германия е под четири процента, докато във Франция остават над 9%. Изводът е, че компаниите може да не наемат толкова много служители, ако са обвързани с договори със синдикатите.
В крайна сметка в Германия заплатите все пак започнаха да се повишават, което може да означава, че ниската безработица все пак води до по-високи заплати. Но вече отнема повече време.
На това разчита със сигурност и Европейската централна банка.
След пет години на стабилен икономически растеж доскоро инфлацията в еврозоната остана далеч под официалната цел от близо, но по-малко от 2 процента на годишна база. През май и юни потребителските цени се повишиха с 1,9 и 2% съответно, но това се дължеше почти изцяло на по-високите цени на енергията.
И все пак остава въпросът за ръста на заплатите. Талавера твърди, че данните за безработицата не измерват големи групи хора, които вече са се отказали да търсят работа. И този скрит резерв е много по-голям, отколкото икономистите смятат.
Ако той е прав, това означава, че заплатите би трябвало да продължат да се покачват.
Но фактът, че слабият ръст на заплатите влияе на почти всички богати страни, подсказва, че има и други сили, които все още не разбираме.
IvoAndonov
на 04.09.2018 в 17:28:38 #2el viejo, къде го измисли това с равните суми за заплати и материални разходи? В коя страна по точно е задължително и се прилага? Това е пълен ъпсурд. Няма такова изискване никъде. В Германия и Франция има синдикати и те определят колективно заплатите на повечето работници. Има си стандарт за всяка позиция и не е кой както се договори като тук. Няма как да взимаш повече или по - малко. В България му викат HR-те рейндж. Да ама рейнджа ако ти от 1000 до 2000лв това рейндж ли е? И се дава кой каквото си поиска на интервюто като минимум, независимо от опита. Примерно ако някой опитен каже искам 1200лв, те ще му ги дадат, няма да се прецени, че той е опитен и трябва да му се даде горния диапазон, за да е мотивиран и впоследствие да не напусне. И той напуска, защото после заплатата се променя само при промяна на позиция.
el viejo
на 26.07.2018 в 15:09:34 #1Някой се чудят защо не ни бръснат в Европа за слива, не ни приемат в Шенген, нито е Еврозоната! А, в медиите с изнасят глупави обяснения за тези неща и не се свързват с хала на българите, нивата на доходите и други неща вързани със стандарта ни на живот, различаващ се драстично от Европейските норми и разбирания, за качество на живота! Доходите у нас за сведение растат, гледайки числата, като числа! Но, те растат толкова малко в сравнение с това което са в Европа и техният растеж, че практически ние ежегодно се отдалечаваме безвъзвратно от Европейските стандарти на живот! 85% от българите живеят скотски! Т.е. съществуват почти като животни, само, че могат да говорят и разбират, нещо от това, което им се говори на родният диалект! Могат да изпълняват и даващи им се нареждания! Докато на запад се спазва правилото работодателя да поддържа съотношението "материалните разходи*" за фирмата , да са равни на разходите за труд на работещите за него и прогресивно данъчно облагане, което да го кара да бъде човечен и да дава парите на работещите, а не като данъци, нещата в Европа и света ще вървят! У нас тези неща не се спазват и управниците от ГЕРБ съвсем съзнателно не ги налагат като държавна политика! Тук е дадена свобода на чорбаджиите изедници да работят с такава норма на печалба, каквато няма в никоя страна по света! Друго важно е, че когато работодателя е задължен да дава за труд на работещите си толкова пари, колкото разходи прави за материалните си разходи той ще си помисли преди да скрие печалба с разходи за фиктивни услуги, ненужен и скъп софтуер и т.н., защото трябва да ги даде и за заплати, за да не бъде уличен в непочтен мениджмънт и алчност!!! Дано някои, които не знаят това, макар и да са работили, или не на запад, да се светнат какво става в България, какви Профсъюзи имаме, или дали въобще имаме! Какви правителства имаме и какви некомпетентни финансови, икономически и социални министри сме имали и имаме! И колко е прост и тъп народа ни. Не се интересува, как са нещата по света, въпреки, че ходи там, работи и уж се информира! Да бе, да!