Въвеждането на обща европейка минимална заплата на първо четене може да звучи като една примамлива идея. Темата за това дали Брюксел да въведе такава беше повдигната отново в началото на тази година от Европейската комисия (ЕК), но тя се оказа недобре разбрана.
Всъщност предложението на ЕК беше свързано с въвеждането на задължително минимално възнаграждение за страните членки, като неговият размер за всяка от тях е различен и той е обвързан с това каква сума да е достатъчна за работещите да покриват разходите си за живот.
В държавите от ЕС се появиха редица коментари "за" и "против", като най-сериозни критики идеята срещна в лицето на Дания, Финландия и Швеция. Причината е, че в скандинавските страни няма единна минимална заплата, а тя се определя не на държавно ниво, а от работодателите и синдикатите, и се различава за отделните сектори.
В крайна сметка през януари от ЕК взеха решение да сложат на пауза дебата за европейското минимално възнаграждение и обявиха, че първо ще се насочат към по-задълбочени разговори по темата с всички засегнати страни - от правителствата, през работодателите и синдикатите, до обществото.
През настоящата седмица темата за минималната заплата в ЕС отново стана актуална, след като в сряда еврокомисарят с ресор "Работни места и социални права" Никола Шмит даде пресконференция по темата. Тогава беше представена и самата директива, която има за цел да работи за намаляване на неравенството в заплащането и да подкрепи вътрешното търсене.
По време на пресконференцията Шмит още веднъж посочи, че въвеждането на единна минимална заплата за всички членки е неприложимо и обясни причината за това.
По думите на комисаря, ако България, като страната с най-ниски възнаграждения в ЕС, въведе същата минимална заплата като Люксембург, където те са най-високи, "още на следващия ден няма да има никаква българска икономика", пише EuroActiv.
За сравнение минималната заплата у нас е в размер на 312 евро, а в Люксембург тя е 2071 евро. В допълнение Шмит посочва, че вътрешният пазар няма как да бъде защитен в такъв случай, при който разликата между възнагражденията е прекалено голяма.
"Не обещаваме еднаква минимална заплата за всички европейци. Ние не въвеждаме една уникална минимална заплата за цяла Европа. Това не би било реалистично и е напълно невъзможно, също така безотговорно. Това, което искаме, е по-добра конвергенция, намаляване на пропуските, подобряване на заплатите, създаване на положителна динамика около минималните заплати и около заплатите като цяло", обяснява още той.
На въпрос дали все пак готвените от ЕК промени ще доведат до скъсяване на дистанцията между доходите в най-бедните и най-богатите държави в ЕС, той посочва, че на първо място от значение за това е на каква основа е изградена дадена икономика.
"Ако икономиката е изградена само на ниски заплати, тогава пропастите ще се намалят много бавно. Но това не е планът на Комисията", казва Шмит.
Като друг фактор, свързан с темата, зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис посочва и производителността на труда. "Средно производителността в страните от Източна Европа е 60-70% от тази в западните страни. В същото време разликата в заплатите е по-голяма - от 30-40%", посочва той.
Какво предлага ЕК?
Според директивата, предложението на ЕК включва използването на индикатори, които да оценяват "адекватността" на минималните възнаграждения в отделните държави.
Като пример от ЕК дават идеята размерът им да бъде съобразен с 60% от брутната медианна заплата и 50% от средната брутна заплата. Тези показатели обаче няма да бъдат налагани за страните членки като цели.
В допълнение от Комисията посочват, че е необходимо при колективното договаряне на минималните заплати да бъдат включени поне 70% от работниците.
USD
CHF
EUR
GBP
