Японското население застаря; това на Сингапур сега остарява. Японската работна сила намалява; работната сила в Сингапур достигна плато. Хомогенното общество в Япония имаше проблеми с приемането на имиграцията; Островната култура на Сингапур приветства чужденците, макар и все по-малко последно време.
Очакава ли го града-държава демографски спад в японски стил?
След като финансовият министър на Сингапур Хенг Сви Кийт обяви по-силни ограничения за имигрантите в сферата на услугите, при представянето на годишния държавен бюджет в понеделник, въпросите около неговата икономическа стратегия станаха по-неотложни от всякога. За фирмите в Сингапур, наемането на подходящите таланти в правилните количества и на точните надници вече е водещ проблем. И все пак политикът, бивш бюрократ, който се цели към премиерския пост на Сингапур, причинява още главоболия по този въпрос.
Какво точно е идеята на Хенг за задушаване на притока на чуждестранни работници?
Промяната в състава на труда в сектора на услугите в Сингапур от 2013 г. насам е значителна. Тогава таванът на зависимостта (от чуждестранни работници) е 45%. Следователно, бизнес с 20 местни служители (граждани или постоянно пребиваващи) може да наеме 16 чужденци. През 2015 г. съотношението е намалено до 40%. За същите 20 местни служители трима чужденци трябва да бъдат съкратени.
Сега Хенг иска да намали съотношението още повече до 35% в две стъпки до януари 2021 г. Още двама чужденци трябва да бъдат съкратени, като се запазr заетостта на 20-те местни. Тъй като предприятията трябва да нараснат, ще трябва да компенсират разликата, като вместо това наемат повече местни жители. Това е рискова стратегия, защото фирмите винаги могат да ограничат експанзията или да затворят. Но поне до момента рисковата стратегия работи.
Всеки член на домакинство с поне едно работещо лице е отчел, че приходите от работа, коригирани с инфлацията, нарастват с почти 23% между 2013 г. и 2018 г. в сравнение с по-малко от 10% през предходните пет години.
Дали постоянната антиимиграционна позиция е подходяща за малка, отворена икономика (население: 5,6 милиона)? Сравнетете отново с Япония, но този път се съсредоточете върху разликата в начина, по който страните отговарят на общиите за двете страни демографски предизвикателства - ниската раждаемост. От 2013 г. Япония започна смела програма на паричен авантюризъм, отхвърляйки дефлационните очаквания, въвеждайки ниски или отрицателни реални лихвени проценти и да принуждавайки работодателите да инвестират повече и да повишат заплатите.
Абеномиката, както е известен планът, има само ограничен успех. За сравнение, Сингапур предпочита по-силна (а не по-слаба, както в случая на Япония) валута. И докато Япония е била принудена да намалява силата на паричната си експанзия чрез повишаване на ставките на данъците върху продажбите, Сингапур използва завидните си фискални ресурси, за да награди нископлатените служители. Последните бюджетни предложения на Хенг вкючват 30% от компенсациите на 60-годишните сингапурски работници с ниски доходи, да идват от държавата. Това е в допълнение към новия пакет за подкрепа на стойност 8 милиарда долара за възрастни хора.
Циментирането на подкрепата за управляващата Партия на народното действие партия преди изборите и промяната в ръководството до голяма степен обясняват тези предложения. Но има и икономическа логика зад щедростта, предвидена в бюджета. Градът систематично атакува неефективността и високите потребителски цени на всичко - от транспорт и телекомуникации до медии и банкиране. Сингапур също така се противопоставя на разширение на пазара на имотите, подобно на това в Хонг Конг, след продължителен спад на цените, повлиян от държавната политика на ограничения.
Трудно е да се каже как ще приключи този експеримент. Сингапурският долар може да се наложи да остане силен, за да се гарантира, че изкуствено затегнатият пазар на труда няма да предизвика инфлационна спирала, въпреки че все още няма признаци за това. Всъщност реалните доходи на домакинствата са се увеличили през последните пет години, защото инфлацията е ниска. Силна валута на фона на отслабването на световното търсене може да се пренесе в набъбване на цените на активите. Следователно вероятно Сингапур ще запази ограниченията на пазара на имотите.
И докато финансовият министър Хенг намалява горната граница в категорията на чуждестранните работници, той иска да разчисти по-малко опитните от тях от сингапурския пазар на труда. Насърчаването на автоматизацията на рутинните задачи е от ключово значение за плана.
Последните три години производителността на труда в Сингапур расте бързо на трябва, а без допълнителна чуждестранна работна сила, годишният ръст на БВП не може да бъде много по-висок от дългосрочния ръст на производителността от 1,5%. Сингапур ще изостане зад конкурентите си (освен ако Лондон не пострада твърде силно от Брекзит, а Китай се намеси твърде много в автономията на Хонконг).
Сингапур е специален случай: не много градове по света имат възможността да пишат своите собствени имиграционни политики. Ако обаче Абеномиката успее, най-малкото ще има различен начин за излизане от демографските проблеми от печатането на пари и отрицателните лихвени проценти, пише Анди Мухерджи за Bloomberg.