България тегли все по-скъпи заеми

Ситуацията с държавния дълг вече се влошава всеки месец. И това ясно си личи при преотварянето на емисиите облигации. След като среднопретеглената годишна доходност на облигациите с падеж 2026-а само за месец се покачи от 3.01% до 4.47%, сега същата тенденция наблюдаваме и при облигациите със срок на погасяване от 5.5 години, които са с падеж март 2028-а.

Според официалната информация на Министерството на финансите на 17 октомври, то е преотворило емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 5.5-години, деноминирана в лева, с падеж 28.03.2028 година.

На проведения аукцион бяха пласирани ДЦК за 180,55 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 5,65 %. Общият размер на подадените поръчки достигна 208,20 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.04. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 370 базисни точки.

Месец по-рано - на 27 септември, при пласирането на същата тази емисия държавни ценни книжа бе постигната среднопретеглена доходност от 4.13%, покритието с поръчки бе 1.02 пъти, а спредът спрямо аналогичните германски ДЦК бе 223 базисни точки.

Сривът на държавния дълг продължава

Облигациите с падеж след 3 години и 10 месеца вече гонят доходност от 4.5%

Това показва, че за месец по тази емисия доходността се е покачила над 1.5 процентни пункта или с над една трета. Коефициентът на покритие леко се е подобрил, но това е заради значително увеличената доходност. Спредът спрямо аналогичните германски ценни книжа обаче рязко се е влошил - с около 150 базисни точки или с близо две трети.

Последният аукцион на въпросните ДЦК показва колко трудно ще бъде на бюджета да финансира дефицитите си, особено ако те нарастват. А също и колко скъпо за хазната ще е това финансиране. Защото и емисията с падеж 2026-а и тази с падеж 2028-а са със доста прилични текущи лихви.

Първата носи лихвен доход от 2.25% годишно, а втората 3.2% годишно - повече отколкото ипотечните кредити на някои банки. И въпреки това цените по които се купуват тези облигации падат и то доста стремително. А лихвите се плащат директно от държавния бюджет (влияят пряко на разходната му част) върху номиналната стойност на дълга, а не върху сумата която държавата е получила при пласирането му. С други думи, ако държавата е пласирала облигации с номинал 100 млн. лева, но е получила за тях само 89 млн. лева тя плаща лихвата върху 100 млн. лв., а не върху 89 млн. лева.

Кризата "връхлита" и държавния дълг на страната ни

Пласирането на ДЦК става все по-трудно, независимо от нарастващата им доходност

Ситуацията с дълга е огледало за оценката която правят инвеститорите на финансовите пазари за състоянието на икономиката на държавата и по-специално за стабилността на държавните финанси - фиска. Оценката е обезпокояващо слаба и това се дължи разрушителните за фиска закони, които предишното парламентарно мнозинство прие.

Разбира се навсякъде в ЕС ситуацията се влошава, но при нас именно заради вътрешни фактори, това става много по бързо отколкото в икономиките на ЕС, които са жалон за стабилност и устойчивост. Доказателство за това е стремително нарастващият - с близо две трети за месец спред между нашите държавни облигации и аналогичните германски държавни ценни книжа.