Европейската комисия обмисля да вземе 50 милиарда евро от печалбите на Европейската централна банка (ЕЦБ), за да запълни дупката в дългосрочния бюджет на ЕС след Brexit.
Комисията ще обсъди плана на седмичното си заседание в сряда, където ще разгледа редица нови източници на приходи, опитвайки се да запази финансовата си мощ, след като вторият най-голям вносител в бюджета на ЕС - Великобритания напусне блока през 2019 г.
Подобен ход ще отклони печалбите на 19-те национални централни банки в еврозоната от отпечатването на банкнотите директно в хазната на ЕС. Комисията смята, че потокът от приходи може да генерира 56 млрд. евро през 7-годишния период на следващия европейски бюджет.
ЕЦБ разпределя над 90% от печалбите от емитирането и поддържането в обращение на еврото между 19-те централни банки в еврозоната, които често прехвърлят част от тях в своите национални бюджети.
Брюксел смята, че вземането на тези средства от ЕЦБ е бърз начин за генериране на средства за общия бюджет на ЕС, тъй като няколко по-богати страни членки, сред които Холандия и Австрия, отказват да увеличат вноските си в бюджета на ЕС от 1 трилион евро след напускането на Великобритания.
"Това е един от най-лесните варианти за бюджета", твърди дипломат от ЕС. Друг високопоставен служител от държава в еврозоната казва, че са вече започнали консултации между правителството и централната банка на страната за прехвърлянето на парите към Брюксел.
ЕЦБ смята, че всяка промяна в начина, по който разпределя печалбите си, ще изисква законова промяна в статута на банката.
"Заедно със собствените си печалби националните централни банки ги разпределят (парите от емитирането на еврото) според националното законодателство на своите акционери, които са министерствата на финансите. Съответните министерства и правителства решават какво правят с тези пари", се казва в изявление на финансовата институция.
В допълнение към схемата с ЕЦБ, Комисията изготвя планове за т. нар. "вноска от пластмаса", за да разшири разходните си ресурси. През януари Гюнтер Йотингер, комисарят по бюджета на ЕС, заяви, че подробностите за формата на пластмасовия данък ще бъдат обявени в официалното бюджетно предложение на Комисията в началото на май.
Дискусиите за бюджета в Брюксел имат силен политически заряд често изправят едни срещу други богати нетни вносители като Франция и Германия и по-бедните бенефициенти като Полша и Унгария.
Но последните преговори за новия бюджет са още по-сложни заради черната дупка Brexit, политически предизвикателства като миграцията, и френската инициатива за създаване на инструменти за разходване само в рамките на еврозоната.
Докато Комисията е отговорна за предлагането на структурата на общия бюджет, окончателните решения за неговия размер и състав ще бъдат на националните правителства, които ще обсъдят въпроса през следващите месеци.
В отговор на френските идеи за засилване на капацитета на еврозоната за борба с кризи през май Брюксел ще обяви планове за "фискална стабилизираща функция" за защита на инвестиционните разходи, когато държава-членка на валутния съюз претърпи икономически спад.
Идеята никак не се харесва на Холандия и Финландия, които искат правителствата да държат под контрол публичните си финанси, вместо да получават достъп до повече финансиране на равнище ЕС.
Опитвайки се да разсее страховете на противопоставящите се правителства, Брюксел предлага система от безвъзмездни помощи и облекчени заеми, които държавите от еврозоната могат да използват по време на криза.
"Работим по конкретно предложение, което ще работи със заеми и евентуални ограничени субсидии", зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред евродепутатите. Комисията иска новата система да включва и Европейския стабилизационен механизъм - държавният спасителен фонд на еврозоната.
По-голямата част от дългосрочния бюджет на ЕС се формира от вноски от държавите-членки, като около 20% идват от приходи от целия ЕС, известни като "собствени ресурси" като ДДС и мита.
Комисията има за цел да преодолее недостига на финансиране от 15 млрд. евро годишно след Brexit с помощта на комбинация от съкращения на разходите и свежи пари.
Но правителствата на ЕС отдавна се противопоставиха на опитите на Брюксел да генерира собствени инструменти за привличане на приходи, като данъци в целия ЕС, които според тях отнемат приходи от националните хазни.
Всяко нападение върху печалбите на ЕЦБ рискува да разгневи националните централни банки, които ожесточено бранят независимостта си от политическата намеса и в момента могат да използват печалбите си, както сметнат за уместно. В Германия например Bundesbank ежегодно отпуска част от годишните си печалби на държавната хазна.
Критиците припомнят, че печалбите от общата валута са силно променлив източник на приходи. Ниските лихвени проценти означават, че ЕЦБ не е генерирала печалба от печатането на банкноти от 2015 г., според последния й годишен доклад.
Седмичното заседание в сряда ще даде възможност на комисарите да обсъдят как да оформят бюджетните планове, преди да бъдат обявени през май.