Когато служебният финансов министър Росица Велкова говори за предизвикателства пред дълговото финансиране на бюджетния дефицит и за нарастващ риск от ликвидна криза, много депутати приемат думите и за политическо плашило. При изслушването на министъра в народното събрание във вторник от парламентарната трибуна се чуха изказвания, че и преди сме имали трудности и пак успешно сме намирали финансиране.
Да и преди сме имали трудности и с цените на тока и с кризата 2009-а и с тази прези2014-а, но колкото и тежки да са били те, никога не сме имали проблем с това да пласираме колкото ни е необходимо дълг на международните и/или на вътрешните пазари. Това се случва за пръв път сега, когато само за осем месеца имаме две напълно провалени емисии и една частично пласирана. И то защото купувачите не искат да купуват на приемливи за фиска цени.
Първият провал дойде през април, когато правителството отхвърли поръчки за облигации със срок на погасяване 10 години и половина с общ номинал от 500 млн. лева и годишна лихва от 1.5%. Тогава от отхвърли поръчки при цена от 91.41 лева за 100 лева номинал. Сега финансите могат само да мечтаят за такава цена за ДЦК с такъв срок на погасяване.
Частично осъществената емисия бе в края на септември, която правителството опита да пласира ДЦК с общ номинал от 200 млн. лева, но успя само за близо 150 млн. лева. При това ставаше дума за облигации с срок на погасяване от пет години и половина, носеща значително по-висока лихва - 3.2% годишно. И въпреки това средната цена по която бе постигната сделката бе с 95.69 лв. за 100 лева номинал, при която се формира средна доходност от 4.13% годишно.
Още тогава стана ясно, че при настоящата бюджетна и икономическа конюнктура средната годишна доходност, която правителството ще трябва да предлага за да пласира държавен дълг с матуритет до седем години може да надхвърли 5.5% годишно Сега тези прогнози са факт.
Преди 10 дни Министерството на финансите макар и трудно но успя да пласира ДЦК със срок на погасяване пет години и половина носещи лихва от 3.2% годишно при среднопретеглена цена от 89.04 лева за 100 лева номинал. Формираната средна доходност по тях бе 5.65% годишно.
И накрая дойде поредното преотваряне на емисията ДЦК с падеж юли 2026 г. На 24 октомври 2022-а- ден преди изслушването на финансовия министър в народното събрание за продажба бяха предложени облигации с общ номинал от 200 млн. лева, които носят 2.25% годишна лихва. Средната цена предложена за тях бе 88.43 лева за 100 лева номинал - по-лоши условия от постигнатите само преди две седмици за емисия с по-дълъг срок на погасяване. Министерството на финансите отказа да приеме тези условия и емисията бе канцелирана.
Впрочем именно сравнителните данни за пласмента на книжата от емисия с падеж през юли 2026-а илюстрират влошаването на дълговата конюнктура за държавата ни. Ако през септември 2022-а те са се пласирали на първичен пазар по цена 97.34 лева за 100 лева номинал , сега вече са поевтинели до 88.43 лева. И не е изключено тази цена да върви надолу.
Интересно каква ли ще е сега цената на едни книжа със срок на погасяване 10 години и половина, чиято цена от 91.41 лева за 100 лева номинал, през април се е виждала на правителството неприемлива? Сигурно 72-75 лева за 100 лева номинал за държавата днес ще изглеждат приемливи по отношение на десетгодишните й ДЦК.
И тук идва въпросът, ако цените и търсенето на български държавен дълг продължат да се влошават, как депутатите си представят, че което и да е правителство през 2023-а ще може да финансира дефицит от над 11 млрд. лева и да рефинансира падежираш дълг от 3 млрд. лева? И ако може, каква цена ще трябва да плати хазната - разбирай данъкоплатците граждани и фирми, за подобно усилие? А ако няма пари за финансиране на дефицита, не могат да се покрият разходите, които го формират. Така настъпват ликвидните кризи. А непосредствено след тях идват фалитите.
USD
CHF
EUR
GBP
