Иранската ядрена сделка изглежда мъртва година, след като администрацията на американският президент Доналд Тръмп се оттегли от нея и въведе отново тежки санкции срещу страната. И докато Техеран започва да нарушава ограниченията за обогатяване на уран, европейските лидери се мъчат да спасят споразумението, пише CNBC.
Британският външен министър Джереми Хънт заяви в понеделник, че подписаната в рамките на управлението на Барак Обама сделка, под която парафите си сложиха и Великобритания, Русия, Китай и Франция, "все още не е мъртва". Други европейски политици трескаво подчертават опасностите от убиването на сделката, а ислямската република успокоява, че ще се върне в рамките ѝ, ако ЕС престъпи американската воля и продължи търговията с Иран - нещо, което към момента Брюксел или не може, или не иска да направи.
За множество анализатори, които следят ситуацията отблизо, сделката вече се срина. Но какво ще стане, ако краят ѝ бъде официално обявен и какви ще са последствията за света?
Цените на петрола
В каква посока ще тръгнат цените на петрола зависи от това какво ще направи Иран с ядрената си програма в случай на прекратяване на сделката - и дали стратегията на Техеран ще предизвика военен отговор.
"Ако сделката умре и Иран започне да отново да обогатява уран на нива от над 20 процента, ще бъде по-близо до военен конфликт, включващ САЩ и Иран, или може би Израел и Иран", казва Хелима Крофт, директор стратегия при суровините в RBC Capital Markets. "Военен конфликт или дори ограничени удари ще накарат цената на петрола временно да подскочи".
Иранските лидери твърдят, че не работят по създаването на ядрени оръжия, а искат да използват "мирният атом" за създаването на електричество. Но преди сделката от 2015 г. страната обогатяваше уран при нива от 20% - далеч от 3,67%, нужни за енергийна програма. И бе на приблизително три месеца от достигането на ниво от 90%, което говори за военни цели. Според сделката, нивата не трябва да преминават 4%, а наскоро Иран наруши това ниво.
"Ако избухне война, изчисляваме, че цената на петрола бързо ще достигне около $150 за барел", казват анализаторите от Capital Economics. Около 20 милиона барела петрол се произвеждат в Персийския залиф. Конфликтът може да затвори Ормузкия проток, през който минава една трета от офшорния петрол.
Военен отговор: решението е в Тръмп
Повечето анализатори подчертават, че война в Персийския залив е малко вероятна, но опасенията са, че заради напрежението и липсата на дипломатически канал за комуникация най-малката грешка може да създаде сериозен конфликт.
"За САЩ мисля, че всичко зависи от вътрешнополитическите цели на Тръмп и кой шепне в ухото му всяка нощ", казва Ричард Нефю, директор в Center on Global Energy Policy към Колумбийския университет.
Кампанията на Тръмп за преизбиране през 2020 е вече в ход. Обещанието му, че ще изтегли американските военни от Близкия изток и скорошни действия, като отменянето на удар по Иран, показват, че Тръмп не желае война.
Израел казва, че няма да се спре пред нищо, за да предотврати възможността Иран да създаде ядрена бомба. Ако Израел удари Иран, въпросът е дали САЩ ще ги последва, както и как ще реагира Техеран.
Засега изглежда, че ядрената програма на Иран е твърде далеч от създаването на бомба.