В края на 2023-а и началото на 2024-а правителството публикува информация, която ще му позволи да се похвали, че е приключило отишлата си година много успешно. Консолидирания бюджет се очаква да приключи с дефицит, чийто размер е не повече от 2.2% от БВП при заложени 3 процента.
И поради това управляващата изпълнителна власт е благоволила да осигури предварително 1.2 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с които то да се разплаща по общински проекти. И дори след авансовото осигуряване на тази сума дефицит се очаква в края на 2023-а да е 2.8% от БВП.
Трябва ли да говорим, че на фона на прогнозите от пролетта на тази година, че няма математическа възможност хазната да върже дефицит от 3%, сегашните резултати изглеждат като много сериозен финансов успех.
Другата новина прокламирана от управляващите като забележително постижение, постигнато под тяхно ръководство, е значимият (с близо една трета), в сравнение със същия период на предходната - 2022 година, ръст на инвестициите в страната.
Според статистиката на БНБ за десетте месеца на 2023-а те са близо 3.4 млрд. евро, докато в края на октомври 2022-а са били малко над 2.21 млрд. евро. На нетна основа инвестициите за същия период са нараснали от 1.73 млрд. евро на 2.96 млрд. евро.
При такива данни изглежда, че дори не всичко в страната да е наред, тенденциите за развитие са положителни с ясни перспективи за светло бъдеще, при осъзнат правилен дългосрочен европоцентричен и евроатлантически цивилизационен избор.
Само че зад общите положителни общи числа и съотношения има доста детайли, чийто, макар и повърхностен, анализ поставя въпроса дали всичко това не е една финансова привидност, розова фикция, която прикрива доста опасни негативни динамики.
На първо място, ако четем между редовете на оптимистичните съобщения на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета, ще видим, че успехът по отношение на дефицита не се дължи на изпълнението на приходите, а на силното орязване на разходите.
Що се отнася до приходите, както признава Министерството на финансите, за 2023-а те няма да достигнат първоначално заложените. "Подобрението от предходните месеци при ДДС от ВОП продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното).
Източник: БГНЕС
Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%.", съобщават от ведомството на Асен Василев.
Забелязвате ли изказа "над 99%", но не и 100 процента? А в края на 2022-а резултатът, пак по официални данни на финансовото министерство е следният: "На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 61 584,3 млн. лв., което представлява превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,2 на сто.
Данъчно-осигурителните приходи, отчетени по КФП са в размер на 46 794,6 млн. лв., което е с 1,5 на сто или 672,0 млн. лв. над заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., в т.ч. 352,9 млн. лв. превишение на разчета при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лв. по-високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лв. авансова солидарна вноска от "Лукойл България") и 101,3 млн. лв. над разчета имуществени данъци, основно по общинските бюджети".
Внимателният сравнителен прочит на двете съобщения показва, че през проблемната 2022-а консолидирания бюджет е приключил с преизпълнение на актуализираната приходна част, докато за перспективната 2023-а се очаква да има макар и минимално неизпълнение.
И то при положение, че през 2023-а правителството прибра рекордни дивиденти от енергетиката и рекордни извънредни данъци от Нефтохим, чийто общ размер надхвърля 1.5 млрд. лева. Приходи, които през 2024-а, пак по признанията на финансовото министерство, фиксирани в средносрочната бюджетна прогноза, трудно ще бъдат осигурени.
Всичко това навежда на мисълта, че бюджета за 2023-а е бил неправилно планиран със залагането на нереалистично голям ръст на БВП, или на нереалистично високи приходи, или и на двете, с цел да се оправдаят заложените в него значителни разходи. Все пороци, които според общото мнение на повечето икономисти, са прехвърлени и в бюджета за 2024-а.
На второ място, е добре да видим откъде идва по-ниският дефицит в бюджета за 2023-а, след като има неизпълнение, макар и минимално, на приходите? Разбира се, че от спестяване на капиталови разходи. И тук забележете аномалията, която граничи с цинизъм.
Правителството се хвали, че авансово е осигурило допълнителни 1.2 млрд. лева за общински проекти, а в същото време, според отчетите му за единадесетте месеца на 2023-а, изпълнението на капиталовите разходи само в държавния бюджет е едва на 39.8%.
Само от тях икономията е 2.1 млрд. лева. А знаете ли колко е било това изпълнение към ноември през проблемната 2022-а? Близо 45.2 процента. Сами можете да си направите сметката в коя година ефекта "лява ръка-десен джоб" е по-силен.
По-важното е, че според правителствените декларации, през 2024-а инвестициите ще са в основата на заложения амбициозно висок ръст на БВП. Но ако изпълнението на приходите и на капиталовите разходи продължи с темповете от 2023-а, може да се окаже че това е една фикция.
И зад тази декларативна привидност, правителството прикрива истинските си намерения да помпа БВП през потреблението, финансирано с постоянно нарастващи бюджетни разходи за пенсии и възнаграждения. Всеки сам може да реши дали подобна политика му харесва.
На трето място идват инвестициите, чийто значителен ръст през 2023-а все по-активно се рекламира от всякакви адепти на управляващите, което е логично. Но на какво се дължи този ръст? Той изцяло е заслуга на реинвестираната печалба. За една година тя е нараснала почти двойно - с 1.34 млрд. евро, и края на октомври 2023-а, според статистиката на БНБ, е 2.84 млрд. евро.
Ще забележите, че ръстът само на реинвестираната печалба е по-висок от общия ръст на преките инвестиции в страната. А какво е реинвестираната печалба? Това е положителен нетен доход, който компаниите работещи в България са изкарали в повечето случай в самата страна и това е станало за сметка на стоките и услугите продавани на български граждани и фирми.
Да вземем за пример банките, чийто печалби през 2023-а са рекордни. За десетте месеца на 2023-а те са 3 млрд. лева, които се дължат най-вече на положителните лихвени маржове и в по-малка степен на нетните приходи от такси комисионни, които банките получават от продажба на финансови услуги на гражданите и фирмите.
И една голяма част от тази печалба остава като реинвестирана в капитала на кредитните институции. От октомври 2022- до октомври 2023-а регулаторния капитал на българските банки е нараснал с 1.1 млрд. лева. И това почти изцяло се дължи на реинвестирана печалба.
А къде е отишла останалата част от въпросните 3 млрд. лева? Ами една немалка част от разликата е заминала като платени дивиденти към чуждестранните собственици, което също е в реда на нещата. Въпросът е в друго. Да се твърди, че ръст на инвестициите, който се дължи само на реинвестираната печалба, е огромна заслуга на политическия елит е заблуда. Този ръст е продукт на вътрешния пазар.
А за ръст на инвестициите който се дължи на свежи капитали отвън трудно може да се говори, защото дяловите инвестиции в страната за една година (според данните за десетте месеца на 2023-а) са се увеличили с 25 млн. евро. При дълговите инструменти има спад от 185 млн. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране, което от години е основния източник, по който западните фирми наливат капитали в българските си дъщерни компании, на годишна база се е увеличило със 108 млн. евро, което е три пъти по-малко в сравнение със същия период на 2022-а.
Съдете сами дали трябва да сме възторжени от такава структура на инвестициите. Да тя не е много по-различна от конструкциите през предходните няколко години, но едва ли трябва да ни се представя като някакъв огромен успех.
И това са само най-разпознаваемите финансови привидности в края на 2023-а и началото на 2024-а, които се подхвърлят от политическия елит на обществото. Има още много и важни детайли както в бюджетната и данъчна сфери, така и в областта на финансовия бизнес, които още повече могат да усилят притесненията в краткосрочен и средносрочен плат. Но за тях някой друг път.