Американската шистова революция е напът да се превърне в най-големият нефтен и газов бум в историята, превръщайки държавата, която някога бе зависеше от милостта на чуждестранния внос в глобален играч. Сеизмичната промяна разби господството на Саудитска Арабия и картела ОПЕК, карайки ги да влязат в алианс с дългогодишния съперник Русия, за да опитат още малко да задържат властта си над световните пазари, пише Bloomberg.

Засега необичайният съюз работи - резервите на петрол в света се стопяват, а цените на "черното злато" са на двугодишен връх. Но докато ОПЕК и Русия се готвят за важна среща във Виена тази седмица, за да удължат ограниченията в добива, министрите нямат никаква представа как ще отговори САЩ през 2018 г.

"Намалението на добива бе ефективна мярка - абсолютно правилно решение, а фактът, че постигнаха сделка с Русия бе жизненоважно", смята Паоло Скарони, вицепредседател на NM Rothschild & Sons и бивш изпълнителен директор на италианския петролен гигант Eni SpA.

И все пак "ОПЕК няма същата мощ. САЩ се превръщат в най-големият производител на петрол в света и това е драматична промяна", смята той.

За членовете на картела, залогът не може да е по-висок. Коронованият принц на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман започна радикална икономическа трансформация на кралството, включително частична разпродажба на държавната петролна компания, което може да се превърне в най-голямото първично публично предлагане на акции в историята. Венецуела, замаяна от годините рецесия и натежаващия дълг, е на ръба на политическа експлозия.

Усилията на страните-производителки на петрол да изчистят излишъка на нефт започват да се отплащат. През тази година излишните запаси намаляха със 183 милиона барела - или над половината, като сега те са около 140 милиона барела.

Този успех успява да се противопостави на твърденията, че ОПЕК, от господстваща сила през 70-те и 80-те години на миналия век, днес се превърна в структура почти без значение. Въпреки че 14-те членки произвеждат 40 процента от петрола по света, техният дял се срина в сравнение с преди години.

Има даже и знаци, че основните опоненти - американските компании, губят инерция. Компаниите вече намалиха достатъчно разходите и увеличиха добива и инвеститорите вече настояват печалбата да им бъде изплащана, вместо реинвестирана.

Прогнозата за тях е толкова замъглена, че когато миналата седмица официални лица от ОПЕК поканиха експерти от индустрията, за да ги брифират, в крайна сметка се оказаха още по-объркани от разнопосочните мнения.

И все пак основният парадокс пред картела е, че колкото повече успяват да вдигнат цените, толкова повече мощ дават и на конкурентните си.