Според Кристалина Георгиева, заместник президент на Световната банка, България е по-малко уязвима за ефектите от глобалната финансова криза заради значителните си фискални резерви. Добър за България в сегашните условия е и постигнатият  през първите десет месеца бюджетен излишък от 5 млрд. лева. Информацията е публикувана на гръцкия бизнес сайт reporter.gr.

Междувременно в последния си брой седмичникът „Капитал" съпостави данни на Министерството на финансите и БНБ и установи, че българският фискален резерв е намалял с около 2 милиарда лева до 10.8 млрд. лева от края на октомври до 16 декември („заради редица плащания по инвестиционни проекти", обяснява министър Пламен Орешарски).

Предвид предстоящите плащания за Българския енергиен холдинг, Българската банка за развитие и в процеса на изразходване на 1.8 млрд. лева от разпределения от Народното събрание излишък, може да се очаква фискалният резерв тази година да бъде намален с 3 млрд. лева, счита „Капитал".

Тъй като в началото на годината фискалният резерв е бил 7.5 млрд. лева и в следващите месеци се е увеличил значително, то изразходването на част от този резерв не трябва еднозначно да се заклеймява. Още повече това е в сила в период на икономически спад, когато инвестициите, осигуряващи потребление на вътрешния пазар са повече от благотворни.

Притеснителна е дълбоката непрозрачност, по която се извършва тази операция с публичните финанси. Изписването на пари от резерва „под черта", за което не е необходимо одобрение на Народното събрание, е особено смущаващо заради изборната година.

Не по-прозрачен е процесът, с който Управителният съвет на БНБ е взел решение да намали задължителните минимални резерви на търговските банки от сегашните 10% на 5 на сто от 1 януари. В началото на декември БТА цитира в тази връзка управителя на БНБ Иван Искров, но подробностите по това смело решение бяха спестени.

Знае се, че водената от Иво Прокопиев Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настоява за пакет антикризисни мерки, сред които намаляване на минималните задължителни резерви на банките според Наредба 21 до „8% и по-малко".

Целта на БНБ е през следващата година търговските банки в България да се чувстват комфортно и да могат да обслужват клиентите си - каза Искров в навечерието на Деня на банкера. От налагане на минимални задължителни резерви ще бъдат освободени средствата, привлечени от банките от общини и от правителството.

Ако равнището на минималните задължителни резерви на банките бъде сведено от 10% на 5%, това ще е най-ниското им ниво от въвеждането на валутния борд насам.

БНБ изчисли, че смъкването на минималните банкови резерви от 12% на 10%, което влезе в сила на 1 декември, е освободило на банковата система около 1.1 млрд. лева. Ако пропорцията остава в сила, вероятно още около 3 млрд. лева ще бъдат освободени от БНБ с новите изисквания за 5% задължителни резерви на търговските банки.

Така или иначе, засега можем само да гадаем. Не повече яснота за публичните финанси обещава и решението, че догодина бюджетният излишък ще е 2% или 3%, в зависимост от икономическите условия. Твърде много въпросителни, прекалено много буфери.