"Евтин петрол = евтин бензин до дни: под 2 лв. за литър" е заглавиe от в. "24 часа"

Печалбата от литър гориво падала под половин стотинка с отстъпката

Ново намаление на цените на горивата се очаква в следващите дни, показа проверка на "24 часа" сред петролните компании.

Очакванията са, че спадът ще е с 3-4 ст. на литър. Това означава литър от масовия бензин да падне под 2 лева в големите вериги, а на някои по-малки обекти с по-ниски разходи да има и такива под 1,90 лв. При дизела при големите търговци цената на дребно ще е средно 2,20 лв. , а при малките и под 2,10 лв.

Това е най-ниската цена на бензина от 2 години насам, а при дизела - от 7 месеца. През ноември имаше 7 пъти намаление на цените на горивата заради спада на петрола. В резултат средната цена на бензина падна с 38 ст. на литър, а на дизела - с 22 ст.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Шефът на "ЛУКойл" се притесни от "прозрачните" касови бележки за бензина" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Промените, предлагани от финансовото министерство, всъщност осветляват само добре известни данни

Едрият петролен бизнес очевидно не е във възторг от идеята бензиностанциите да издават по-прозрачни касови бележки, които да показват кой какви надценки си слага. Ако трябва да се вкара нов софтуер заради по-подробната разбивка във фискалния бон, това щяло да доведе до оскъпяване на горивата, предупреди вчера директорът на "ЛУКойл България" Валентин Златев, цитиран от БГНЕС. Златев поясни, че фирмите от бранша още не знаят какви са намеренията на Министерството на финансите и очакват разяснения за техническите подробности около нововъведението.

"Ако касовата бележка е начинът, който ще изсветли всички участници в пазара на горива и ще накара българските граждани да се научат да си искат бончето от касовия апарат и да го приберат, ние приветстваме това решение. Друг е въпросът как технически ще бъде изпълнено", посочва петролният бизнесмен.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Бизнесът ще пести по 1 млрд. лв. на година от приемането на еврото", четем в "Капитал"

Според главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова това е само една многото ползи за България

По-ниски лихви и повече инвестиции в местната икономика са основните позитиви, които присъединяването на България към ERMII и еврото ще донесе. Само от спестени разходи за превалутиране от левове в евро във фирмите, които извършват международна търговия, ще остават по 1 млрд. лв. годишно, което се равнява на половината от декларирания данък печалба.

Прочети още от " Капитал"

"Учителските заплати с поне 20% нагоре" извежда на първа страница в. "Монитор"

Индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 20% от 1 януари 2019 година. Това предвижда подписаният Анекс към Колективния трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование.

От 01.01.2019 г. минималната основна работна заплата за директор на директор на училище, детска градина и обслужващо звено става 1140 лв., на зам.-директор - 1065 лв., на педагогически специалисти - учител, ръководител ИКТ, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, ресурсен учител, педагог, възпитател, рехабилитатор на слуха и говора, треньор по вид спорт - 920 лв., на старши учител и старши възпитател - 955 лв. И на главен учител и главен възпитател -1005 лв.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

""Най-амбициозният бюджет" от 44.5 млрд. лв. беше окончателно приет", пише "Капитал"

Субсидията за партиите остава 11 лв. и догодина, а омбудсманът ще е без кола от НСО

След двудневен маратон, с не особено вълнуващ дебат и без изненади депутатите приеха окончателно бюджета на държавата за следващата година. 

Правителството планира да похарчи рекордните 44.5 млрд. лв., или 38.2% от БВП през 2019 г. като реално разходите се залагат с 4 млрд. лв. повече в сравнение с тази година (като се изключат 1.8 млрд. лв. от такси и продажба на въглеродни квоти, които са за други цели и досега бяха извън бюджета). Те ще се усетят най-вече от заетите в бюджетната сфера, учителите и кметовете на малки и бедни общини.

Прочети още от " Капитал"

"Още едно медицинско бижу изгря насред мораториум", пише в. "Сега"

На теория нови болници няма как да има. На практика появата им не спира

По-малко от 24 часа след като парламентът гласува поредния мораториум, при който здравната каса не може да сключва договори както с нови болници, така и за нови дейности във вече съществуващи, в София тържествено беше открита поредната частна болница. Официално това не е ново лечебно заведение, тъй като представлява корпус 2 на вече съществуващата МБАЛ "Света София", управлявана от семейство Христо и Валентина Мазнейкови, които са и главни инвеститори.

Претъпканата с частни болници столица от сряда разполага и с "най-новото медицинско бижу" (според определението на самата болница). Корпус 2 на "Света София" има 7 операционни зали, 393 болнични легла, застъпени са почти всички медицински специалности и се помещава в "масивна 8 етажна сграда", която, "погледната от птичи поглед, наподобява белите дробове в човешкия организъм...

Прочети още от в. "Сега"

"Хванаха данъчен ревизор с 15 000 лв. подкуп" пише в. "Монитор"

Това бил първият транш от поискани 45 000 лв. за съставяне на благоприятен акт

3аловен е служител от отдел "Ревизии" в НАП в момент на получаването на предварително поискан подкуп от 15 000 лв., съобщиха градският прокурор на София Емилия Русинова и директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов.

Парите били първият транш от 45 000 лв., които трябвало да бъдат платени от управителя на фирма, за да му бъде съставян благоприятен ревизионен акт.

Преди това двама данъчни ревизори се свързали с бизнесмена, първоначално се срещнали на паркинг, а след това отишли в лоби бара на столичен хотел. Там те му казали, че за фирмата му са установени недекларирани печалби за около 800 000 лв. Няколко дни по-късно единият от данъчните - Любомир С., позвънил на бизнесмена по интернет и последвала втора среща.

Прочети още от в. "Монитор"

"Замириса ли на война от Азовско море", пише в. "Стандарт"

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения 

Първоначалните противоречиви данни от украинска и руска страна, неверните сведения и преекспонирането от политици и медии на последствията от инцидента на 25. ноември със задържаните три кораба в руски териториални води постепенно започнаха да отстъпват място на по-точни и реалистични оценки. Канцлерът Меркел прояви повече прагматизъм, предлагайки на президента Путин да се проведе оперативен анализ на инцидента с участието на руски и украински експерти от гранична сигурност. Изясняването на хронологията на събитията и особено признанията на трима от задържаните членове на екипажите, както и признанието на Киев, че на корабите са присъствали офицери от украинските специални служби, не подейства по същия начин на президента Порошенко, който на 27. ноември вече заговори за реална заплаха от «тотална война». Очевидна става целта на украинската страна да ангажира повече западните си партньори с военна и икономическа подкрепа, както и да демонстрира готовност за принос в намеренията за по-силно и трайно изолиране на Русия.

Прочети още от в. "Стандарт"