Happy hour е маркетингова стратегия в някои заведения, при които в точно определени часове някои или всички стоки са намалени или се предлагат 2 продукта на цената на един, например.
Може ли тази стратегия да бъде приложена в супермаркетите като инструмент за ограничаването на световното изхвърляне на храна? На този въпрос се опитва да отговори авторът на The New York Times Дейвид Сегал.
Оказва се, че стратегията се прилага в столицата на Финландия Хелзинки. В квартала "Валила" идеята е реалност в магазин от веригата S-market. Там не се предлагат два коктейла на цената на един. Хората там търсят отстъпка за парче свинско месо. Всъщност може да търсят намаление на пилешко или филе от сьомга, или пък някои от хилядите други продукти, които са на часове или дни от изтичане на срока си за годност.
Храната, която е на часове от това да стане непродаваема, се разкупува светкавично във всеки един от 900-те магазина на веригата във Финландия. Намаленията започват от 30% и стигат до 60%. "Щастливият час" е точно в 21 часа.
Това е част от 2-годишна кампания срещу изхвърлянето на храна, наречена именно "Happy hour". С името на инициативата се цели нейното разпространение, точно както се получава при баровете, предлагащи напитки на далеч по-изгодни цени.
Около една трета от храната, произведена и опакована за консумация, всъщност не се изяжда, сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO). Това се равнява на 1,3 милиарда тона годишно. Стойността на неконсумираната храна излиза около 680 милиарда долара на година. Тези цифри представляват повече от просто катастрофално неправилно разпределение на нуждата и желанието, като се има предвид, че 10% от хората по света страдат от хронично недохранване. Нещо повече - според учените всички тези излишни храни допринасят за изменението на климата.
От 8 до 10% от емисиите на парникови газове са свързани с храна, загубена по време на прибиране на реколтата и производството или потребителска неконсумация. Това показва скорошен доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата към ООН. Изхвърлянето на гниеща храна отделя метан - газ, който е приблизително 25 пъти по-вреден от въглеродния диоксид. А за прибирането и транспортирането на цялата изкарана от веригите храна към депа са нужни милиарди декара обработваема земя, трилиони галони вода и огромни количества горива.
За самите потребители намаляването на хранителните отпадъци е един от малкото лични навици, с които те могат да допринесат за спасяването на планетата. Но по някаква причина много хора, които по принцип се притесняват от климатичните проблеми, не си дават сметка за зеленчуците и пържолите, които хвърлят в боклука.
"Изменението на климата е комплексен въпрос, свързан със земята, храната, горивата, както и всичко останало", казва професорът по енергетика и промени на околната среда в Университета в Лайден, Холандия, Пол Бихрънс.
И все пак намаляването на хранителните отпадъци е предизвикателство. Убеждаването на търговците да популяризират и печелят от "спасяването на храна", въобще не е на мода.
"Потребителите плащат за храната. Кой иска да намали това? Кой печели от намаляването на хранителните отпадъци", пита Тойн Тимерманс, който е директор на Фондация "Обединени срещу хранителни отпадъци" - холандска организация с нестопанска цел, съставена от компании и изследователски институти.
Нарастващият брой супермаркети, ресторанти и стартъпи - много от тях са базирани в Европа - се опитват да отговорят на този въпрос. Ситуацията в САЩ е по-различна, пише авторът.
"Хранителните отпадъци може би са уникално за САЩ предизвикателство, тъй като много хора в тази страна приравняват количеството с изгодната сделка", казва Мередит Нийлс, доцент по хранителни системи и политика в Университета във Върмонт. "Вижте броя ресторанти, които рекламират своите големи екстра порции", допълва тя.
Източник: iStock
Девет от 10 вериги супермаркети в САЩ, изследвани миналата година от нестопанския Център за биологично разнообразие, получиха клас "С" или по-нисък по въпросите, свързани с хранителните отпадъци. Единствено най-голямата верига Walmart се справи по-добре, до голяма степен заради усилията си да стандартизира етикетите за дата и да обучава служители и клиенти.
Някои от най-обещаващите усилия срещу прекомерното изхвърляне на храна са приложения, които свързват продавачите на храни с купувачите на храни. "Представете си приложението за запознанства Tinder, при което обаче от едната страна стои човек, който иска да си закупи изгодна стока, а от другата - застаряваща свинска пържола. И ето, имаме съвпадение (It's a Match!)", дава за пример Дейвид Сегал.
Сред най-популярните такива приложения е Too Good to Go - компания със седалище в Копенхаген, чието приложение има 13 милиона потребители и сключени договори с 25 000 ресторанти и пекарни в 11 държави.
В апликацията потребителите плащат около една трета от цената на опаковката на артикулите, повечето от които отиват при търговеца на дребно, като малък процент се плаща на приложението за услугата.
В Дания "спасяването на храна" е достигнало мащаба и инерцията на културно движение "със собствена интелектуална кръстница" - Селина Джул - графичен дизайнер, имигрирала от Русия в скандинавската страна на 13-годишна възраст.
"Аз дойдох от страна, където имаше страх, че утре няма да имаме храна на масата. Когато емигрирах, никога не бях виждала толкова много храна. Бях шокирана. После обаче бях още по-шокирана - когато видях колко храна изхвърлят хората", обяснява тя в телефонно интервю за изданието.
През 2008 година, когато Джул е на 28-годишна възраст, тя създава група във Facebook, наречена Stop Wasting Food. В рамките на седмици младата дама е интервюирана по местно радио, с което печели вниманието на Андрес Дженсън - директор по покупки на най-голямата верига супермаркети в Дания REMA 1000. Той обяснява, че благодарение на Джул е разбрал за разхищението на хранителни продукти в Дания - всеки гражданин изхвърлял средно по 63 килограма храна годишно. "Тогава се замислих. Тя беше права", споделя Дженсън.
След като двамата се срещат в Копенхаген, REMA 1000 премахва отстъпките във веригите. От 2008 година там вече не се продават "три парчета салам на цената на две" или някакви други промоционални вариации. "Това избухна в медиите, защото за първи път търговец на дребно каза, че е O.K., ако се продава по-малко", обяснява Дженсън.
И двамата обаче признават, че "една компания чудо не прави". Затова Джул прави друго - тя приканва известни датчани да се присъединят към кампанията ѝ. Тя написва книга за готвене, рецептите в която включват използването на остатъчни материали, които по принцип изхвърляме. За книгата ѝ помага сегашната принцеса на кралството Мери, преди да стане част от кралското семейство. Книгата привлича вниманието на известни готвачи, които я подкрепят. Настоящият министър-председател на страната Мете Фредериксен пък прави инициативата на Джул национална кампания тази година.
Източник: iStock
Във Финландия намаляването на хранителните отпадъци все още не се е превърнало в политически въпрос. В един ресторант обаче това е култура. Всяко ястие от менюто на ресторанта Loop, е направено от продукти с изтекъл срок на годност, но годни, които се даряват от хранителни магазини. Даренията са толкова много и различни, че самите готвачи не знаят с какво ще трябва да готвят, докато не влязат в кухнята на ресторанта. Заведението се управлява от основателката на организацията с нестопанска цел "От отпадъци до вкус" Йохана Кохвака. Тя: "Опитваме се да направим всяко ястие страхотно и уникално, така че хората да споделят в мрежите, да говорят. Да си кажат - това щеше да бъде изхвърлено!"
По думите ѝ заведението печели, дарява средства и може да послужи като пример за подобни начинания. Директорите на веригите S-market обаче, тези с които започна настоящата публикация, определят маркетинговата си стратегия като просто програма за намаляване на загубите.
"Когато продаваме с 60% отстъпка, ние не печелим никакви пари, но печелим повече, отколкото ако храната се изхвърли или даде за благотворителност", казват от веригата магазини. "От друга страна, вече е възможно всеки финландец да купува много евтина храна в нашите магазини."