Сръбските депутати одобриха назначението на 2 жени за подуправители на централната банка, създавайки уникално по рода си съотношение между половете в Европа в екип, който определя паричната политика на балканската държава.
Драгана Станич и Ана Ивкович се присъединяват към екипа на губернатора Йоргованка Табакович в Националната банка на Сърбия, което означава, че жените ще заемат 3 от 4-те места в изпълнителния съвет, който определя основния лихвен процент на ежемесечните си срещи.
Пропорцията надминава тази на жените, които управляват парични институции в развитите икономики, варираща от 3.4% в Япония до 50.9% в Швеция, по данни на Bloomberg.
"Не става въпрос за постигането на каквито и да е квоти. Както смятам, че е погрешно да се отрече от напредъка на някого, само защото е жена, така считам и за неправилно да предлагам на някого шанс само защото е жена", заяви Табакович в отговор до Bloomberg.
43-годишната Станич беше директор на платежните системи на централната банка, а 44-годишната Ивкович отговаряше за икономическите изследвания и статистиката.
Въпреки дълбоко консервативното и патриархално общество, което включва православната църква, 7-милионната Сърбия изпреварва повечето други страни спрямо броя на жените, заемащи влиятелни позиции. Тя се нарежда на 40-о място от 144 държави в доклада за равенството между половете Световния икономически форум.
В 250-членният парламент, който одобри новите заместник-управители, има 93 жени депутати, или 37% от всички. Това е над средното за Европа, според Междупарламентарния съюз. Изборното законодателство в Сърбия изисква поне 1/3 от кандидатите на партиите, които се съревновават за национален или местни парламенти, да бъдат жени.
Миналата година президентът Александър Вучич избра безпартийната Ана Бърнабич за премиер, превръщайки я в първата открита лесбийка, която ръководи правителство в Централна и Югоизточна Европа.
Тя често опровергава критиците, които твърдят, че ролята й на ръководител на правителството е ограничена, тъй като Вучич определя и провежда ключовите политики.
Политически натиск
"Изненадващо е - в света няма много жени управители или подуправители на централни банки", заяви Милойко Арсич, бивш заместник-управител на централната банка и настоящ ръководител на мозъчния тръст "Фондацията за напредък в икономиката".
"За съжаление в този случай се опасявам, че назначенията се основават на тяхната лоялност" на (Йоргованка) Табакович, която е член на управляващата Сръбска прогресивна партия и съюзник на Вучич, добави той.
Това контрастира с изследванията на Ибрахима Диуф и Доминик Пепен от Университета Поатие във Франция, които твърдят в доклад от 2017 г., че жените, заемащи ръководни постове в централните банки, са по-съсредоточени от мъжете в постигането на целите за ценова стабилност.
"Това означава, че жените са по-устойчиви от мъжете на политически натиск", пишат те.
Една от централните банки, която има известна прилика с тази на Сърбия, е тази на близкия й съюзник Русия. Тя има 5 жени в 12-членния си борд на директорите, включително гуверньора Елвира Набиулина, а Олга Скоробогатова и Ксения Юдаева са половината от нейните 4-ма заместници.
За сравнение, сред управителите на Европейската централна банка има само една жена - Забине Лаутеншлегер. През 2013 г. ЕЦБ определи целите, свързани с пола, според които най-малко 35% от управленските й позиции до 2019 г. трябва да бъдат заемани от жени. Към края на 2017 г. 27% от позициите са държани от жени, което е по-ниски дори от междинната цел от 29%.