Само преди дни архитекти алармираха за пристрояване на една от най-емблематичните сгради в София - някогашната централа на ТБ "Биохим", където допреди две години се помещаваше и Уникредит Булбанк. Тя се намира на ъгъла столичните улици "Иван Вазов" 1 и "Раковски", и е известна с името "банкерската" сграда, защото от създаването си в нея винаги е имало банка. Опасенията са, че е дадена зелена светлина за изграждането на нов шести етаж на сградата, с който може да се наруши културната й ценност.

Какви са плановете за емблематичната сграда, където някога е бил директорският офис на известния български банкер Атанас Буров, и има ли опасност да се строи върху паметника на културата - тези и още въпроси Money.bg отправи до собствениците на сградата.

Сградата през 1926 година, когато е собственост на "Българска централна кооперативна банка"

Източник: "Стара София" / stara-sofia.com

Сградата през 1926 година, когато е собственост на "Българска централна кооперативна банка"

"Категорично няма да се изгражда нов шести етаж. Покривното ниво винаги е съществувало от създаването на сградата досега и през всички години е бил обитаем, включително и в момента. Височината и фасадите на сградата ще останат същите, единствено ще се промени наклонът на покрива, за да съответства на оригиналния й архитектурен проект от началото на века", заявиха за Money.bg от "БСПФ България" ЕАД, които стопанисват обекта.

От там обясниха, че целта на градоустройствения проект не е да се разруши културното богатство на сградата, а точно обратното - да се възстанови и запази автентичния й вид от 1912 година, когато е била създадена.

Оказва се, че при преустройството на сградата през 1928 година, когато тя се надгражда с два нови етажа, покривът й е разрушен и на негово място се създава нов, който обаче не съответства на оригиналния проект на архитекта, проектирал целия обект - арх. Никола Лазаров. Така на практика софиянци разполагат с полуавтентичен облик на паметника на културата, защото единствено покривът не е изграден по първоначалната схема.

Покривът на сградата, който предстои да бъде видоизменен

Източник: БГНЕС

Покривът на сградата, който предстои да бъде видоизменен

"Сега, с новия градоустройствен проект, предвиждаме да възстановявим покривния силует на сградата в духа на архитектурата на Стара София, във вида му преди преустройството през 1928 г. - със същите покривни линии, проектирани в оригиналната схема на сградата от арх. Лазаров", обясниха от "БСПФ България" ЕАД.

Собствениците предвиждат да променят наклона на покрива, като го направят над 40 градуса. "Покриви от мансарден тип, с наклон между 60 и 80 градуса, капандури и метални обшивки са характерни за сградите в новосъздаваща се София от началото на 20 век", обясни за Money.bg и авторът на градоустройствения проект за промяна на покрива на "банкерската" сграда арх. Георги Савов.

Схема на фасадата на сградата и покрива й към август 2019 година

Снимка 441159

Силует на сградата с предвидените промени в наклона на покрива по градоустройстройствения план

Снимка 441158

В проекта е заложено още да се възстанови автентичната подредба на капандурите във фасадния ордер, отново следвайки първоначалната схема на арх. Никола Лазаров. " В момента капандурите са сложени неравномерно, без всякаква архитектурна логика, и това е видимо за всеки. Планът е те да бъдат подредени така, както са били през създаването на сградата през 1912 година", допълни още арх. Савов.

Предвижда се още да се подмени и материалът, с който се изгражда покривът. Вместо керемиди, каквито са поставени в момента, той ще се облицова с метални обшивки. "Те са изключително характерни за покривите на сградите от Стара София и по-конкретно за периода между 1910 и 1930 година, когато се създават архитектурните основи на столицата ни. С метална обшивка в момента е облицован и куполът на сградата", обясни още още арх. Савов.

Той е категоричен, че градоустройственият проект за промяната на покривния силует на "банкерската" сграда се доближава максимално до първоначалния вид и схема на покрива, проектиран от известния архитект Никола Лазаров.

От Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) одобриха проекта. Документите и евентуалните възражения към него са изпратени на Общинския експертен съвет към Направление "Архитектура и градоустройство". Очаква се финално становище от главния архитект на София Здравко Здравков, което ще определи дали емблематичната сграда ще се сдобие с автентичния си покрив от 1912 година.