Китайският президент Си Дзинпин се срещна с руския си колега Владимир Путин по време на тридневно посещение, целта, на което без съмение е засилването на връзките между Пекин и Москва и укрепване на статута на Китай като мощен посредник.
След като помогна за уреждането на разведряване между Саудитска Арабия и Иран по-рано този месец, Си Дзинпин използва пътуването, за да промотира мирен план от 12 точки за разрешаване на войната в Украйна - предложение, на което Путин, според съобщенията гледа "с уважение".
Тъй като мирният план на Си получава хладък отговор от Киев и Вашингтон, китайският лидер е по-вероятно да има успех в укрепването на икономическото сътрудничество с Путин, което се задълбочи на фона на нарастващата изолация на Москва, отбелязва Aljazeera.
"Пътуването на Си до Русия цели поддържане на по-близки китайско-руски отношения в епохата след пандемията, когато и двете сили преживяват трудни времена", каза Едуард Чан, постдокторант в Австралийския център за Китай в света. Според него светът може да очаква Китай и Русия да задълбочат икономическите и дипломатическите си връзки.
Ето ключовите икономически области, върху които Си и Путин вероятно ще се съсредоточат за по-голямо сътрудничество.
Източник: EPA/БГНЕС
Си Дзипин и Владимир Путин
Руска енергия
Китай се очертава като основен купувач на руски петрол и газ със силно намалени цени, тъй като западните купувачи забраниха вноса на тези енергоизточници.
Русия беше най-големият доставчик на петрол за Китай през януари и февруари с 1,94 милиона барела на ден спрямо 1,57 милиона през 2022 г., според данни на китайските митници. Износът на руски суров петрол за Китай също се увеличава, като през 2022 г. той нараства с 8 процента до 1,72 милиона барела на ден.
Вносът на Китай на руски тръбопроводен газ и втечнен природен газ през миналата година скочи съответно 2,6 пъти и 2,4 пъти до 3,98 милиарда долара и 6,75 милиарда долара.
Междувременно китайският внос на руски въглища нарасна с 20% до 68,06 милиона тона.
Ръстът на продажбите на енергия предостави на руската икономика, която се сви с по-малко от очакваното 2,1 процента миналата година, така необходим спасителен пояс. Освен Китай, други най-големи купувачи на руска енергия са Индия и Турция, които се възползваха от наказателния таван на цените на руския петрол, за да получат достъп до по-евтина енергия. Анализаторите очакват продажбите да продължат да растат, тъй като войната в Украйна не показва признаци за край.
Внос на китайски стоки
Малко преди руската инвазия в Украйна, Китай и Русия обявиха "партньорство без ограничения". Голяма част от него се прояви в търговията.
Докато Русия продава енергия на Китай, Москва увеличава вноса на китайски стоки, включително машини, електроника, неблагородни метали, превозни средства, кораби и самолети.
Износът на Китай за Русия достигна 76,12 милиарда долара през 2022 г. спрямо 67,57 милиарда долара предходната година, според данни на китайските митници.
Изселването на западни марки от Русия беше благодат за китайските индустрии като автомобилостроенето, като китайските Geely Automobile Holdings, Chery Automobile и Great Wall Motor заеха 17 процента от руския пазар миналата година.
Като цяло двустранната търговия между двете страни нарасна с близо една трета през 2022 година до около 190 милиарда долара и вероятно ще продължи да расте.
Икономическите им отношения на двете държави обаче са дисбалансирани. Докато Китай е най-важният икономически партньор на Русия, търговията между двете страни е по-малка от търговията на Китай с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, Европейския съюз и Съединените щати, според данни на митниците. Търговията между тези три водещи търговски партньора през 2022 г. се оценява съответно на 947 милиарда долара, 821 милиарда долара и 734 милиарда долара, според правителствени данни.
Преди пътуването си до Москва Си публикува пространно подписано писмо в Руски вестник, призоваващо за по-голямо икономическо сътрудничество, инвестиции и двупосочна търговия.
Дедоларизация на Русия
Икономиката на Русия беше временно осакатена в първите дни на инвазията в Украйна от действията на Запада за замразяване на активите на руската централна банка и руските търговски банки, прекъсване на руските финансови институции от международната разплащателна система SWIFT и напускането на западни банки и международни платежна системи.
След като Русия се измъкна от доминираната от долара международна финансова система, китайският юан и криптовалутата потънаха в празнотата. Делът на транзакциите, базирани на юани, е нараснал от 0,4 процента до 14 процента от общия брой за период от девет месеца, според Фондацията Карнеги за международен мир. През септември две руски банки започнаха да отпускат заеми в юани и също да използват валутата за парични преводи вместо SWIFT.
Нарастващата зависимост на Русия от юана превърна страната в четвъртия по големина център за офшорна търговия с китайската валута през октомври 2022-а.
На фона на намаляващите доларови резерви поради санкциите, централната банка на Русия през януари продаде юани на стойност 47 милиона долара, за да компенсира дупките в бюджета си от по-ниските приходи от петрол и газ.
"Замяната на долара и еврото с юана може да бъде ефективно краткосрочно решение, но това ще направи Русия по-зависима финансово от Китай", каза Александра Прокопенко, гостуващ сътрудник в Германския съвет за международни отношения, в неотдавнашна статия за Carnegie Фондация за международен мир.
"Дедоларизацията на икономиката, с която руските власти толкова се гордеят, по същество се превръща в "юанизация". Русия се движи към валутна зона юан, разменяйки зависимостта си от долара с зависимост от юана", каза Прокопенко. "Това едва ли е надеждна замяна: сега руските резерви и плащания ще бъдат повлияни от политиката на Китайската комунистическа партия и Народната банка на Китай. Ако отношенията между двете страни се влошат, Русия може да се сблъска със загуби на резерви и прекъсвания на плащанията".
USD
CHF
EUR
GBP
