По-рано днес неофициално стана ясно, че българският кандидат за евродепутат Мария Габриел, която е и единствената повторна кандидатура за ръководна позиция в Европейската комисия, е одобрена от двете ресорни парламентарни комисии, отговарящи за сферите на дейност от нейното портфолио, посочи в туит Манфред Вебер евродепутатът от Европейската народна партия.

От неофициална версия на писмото оценка за Габриел става ясно, че тя е била подкрепена "единодушно" и е получила необходимото мнозинство от две трети от гласовете. В новата си роля одобреният кандидат за еврокомисар ще оглавява Комисията за младежта и иновациите, които са изключително важни за развитието на обединена Европа.

"Общата оценка, не само на представителите на ЕНП, но и на другите политически групи, е, че българският представител г-жа Мария Габриел се представи много добре, беше много подготвена за един огромен ресорс, който включва бъдещето на нашия континент -инвестициите в научна и развойна дейност, иновациите, това нашият континент да остане конкурентоспособен на другите части на света и да имаме подготвени млади хора", коментира на пресконференция тази сутрин Андрей Ковачев от Европейската народна партия. Той посочи също, че според него тя ще е подготвена за широката сфера от дейности, които до момента са в портфолиото на няколко отделни комисии.

Въпреки радостта си, че представител на България е одобрен за поста на еврокомисар, други членове на Европейския парламент все пак не скриха критиките си към нея. "Струва ми се трудно да се говори за "повишаване" или "понижаване", ресорът безспорно е важен, защото какво е по-важно за бъдещето на континента от младите хора?", попита реторично евродепутът Петър Витанов.

"Само че бих казал, че ресорът е с относително ограничени правомощия на европейския комисар. Той припомни също, че Мария Габриел е една от едва петимата кандидати за комисар, които нямат управленски опит, изразяващ се в заемане на депутатска или министърска позиция на родната сцена.

В началото на обръщението си към двете комисии, тя открои няколко сфери, в които Европа днес е изрправена пред предизвикателства, включително трудното оцеляване на стартиращите компании, изтичането на мозъци от Стария континент, липсата на включване на гражданите от отделните региони в единните европейски политики, запазването и промотирането на културната на Европа, включително и чрез съвременните дигитални технологии, бюджетирането за следващия финансов период и ролята на жените за развитието на съюза.

"Обещавам да поставя гражданите в сърцето на моите действия и да преследвам политики на обединяването", каза Габриел. "Времето се промени. Някои структури също трябва да се променят. Слабите места изискват свежи решения. Затова мисля за решения, които са извън кутията и които оставят близки връзки между институциите и всички играчи, които обещавам да слушам."

Габриел призна, че Европа изостава като иновативен играч на глобалната сцена. "Имаме 7% от световното население, но 20% от научноизследователската дейност и една трета от научните публикации в света", каза тя. Същевременно одобреният кандидат за еврокомисар посочи само две сфери, в които Европа е постигнала положителни резултати и в които научната дейност е срещнала технологиите на бъдещето - изкуствения интелект и дигиталната сигурност, в отговор на въпроса на евродепутата Ева Мейдел как политиките на Габриел ще допринесат за развитието на новите технологии.

Тя изтъкна, че друга област, в която не са постигнати заложените цели, е понижаването на въглеродните емисии с 35%. На въпрос как ще гарантира, че целите пред "Хоризонт Европа" все пак ще бъдат реализирани, Габриел изтъкна, че е отворена към нови идеи и че е необходимо събирането на още повече данни.

"Ако нещо не работи правилно, ние трябва да вземем възможно най-бързо действие", каза тя. "Искаме да постигнем успех в сферата на климатичната трансформация, което може да се случи само с научноизследователските програми. Ще подпомагам изследванията в сферата на водорода."

По време на изслушването си, което е втория етап от оценката на всеки кандидат за врокомисар, Габриел посочи, че ще се бори за увеличаване на бюджетите за програми като "Хоризонт Европа" и Еразъм+. Първата е наследникът на "Европа 2020", като към момента се дискутира по "Хоризонт Европа" да се заделят 100 млрд. евро за научна дейност и иновации, а втората е програма за образование и мобилност, даваща възможност на младежите да учат в учебни заведения в различни държави от съюза, чийто бюджет тази година е в размер на 14,7 млрд. евро. "Подкрепям увеличаването на бюджета на Еразъм", коментира Габриел снощи. "Но трябва да отидем при хората, които взимат решенията, за да получим тяхната подкрепа в решаващия момент."

Габриел припомни, че 70% от средствата на "Хоризонт Европа" ще бъдат заделени за стартъпи и малки и средни предприятия, като до момента са вложени повече от 2 млрд. евро в над 400 компании от тази категория, а според оценката, която тя посочи, едно евро в малки и средни предприятия носи доходност от 25%. Но по думите ѝ само инжектирането на средства като такова няма да е достатъчно за успеха на стартъпите на местната сцена.

"Бюджетите никога няма да са достатъчни, затова говоря за синергии", каза Габриел. "Можем да използваме повече от акселератора. Трябва да продължим да подкрепяме стартиращите компании - не само да слушаме идеите им, но и да слушаме как можем да ги осъществим. В "Хоризонт Европа" трябва да намерим партньори, които могат да ги слушат и да обменят ноухау."

Одобреният кандидат за еврокомисар посочи също, че ще се бори и за по-голям бюджет за "Хоризонт Европа", тъй като според нея една трета от работните места на Стария континент са създадени благодарение на познанието. "Този бюджет трябва да отговаря на глобалните предизвикателства и да увеличи нашата собствена продуктивност и конкурентоспособност", каза Габриел. "Научноизследователската общност трябва да се присъедини към нас в тази сфера, а моята позиция е, че Европейският парламент също трябва да подпомогне това."

В отговор на въпрос в залата по време на изслушването си, тя посочи още, че е от съществено значение да бъдат убедени жителите на континента, че тези политики, за които се използват техните средства, са "необходими и полезни" за икономическия растеж. "Бих искала да осъществим информационна кампания, за да е ясно, че науката среща младите хора, затова ще организирам срещи в регионите, за да може хората в тях да срещнат науката."

В сферата на съхраняването на културата, Габриел коментира, че до момента инициативите, които са провеждани, например Годината на културното наследство, са били посетени от много хора, но и че те могат да бъдат надграждани. По думите ѝ европейската култура има нужда от подкрепата на младите хора, както и от допълнително засилване на използването на съвременните технологии за своето опазване. "Ще отделя внимание на дигитализацията на културното ни наследство, това е изключително важно", каза тя.

"По-малко от 10% от него е дигитализирано." А в отговор на въпрос за възможностите за синергии между културата и индустрията, тя изтъкната, че нейното ново портфолио от дейности ще включва много възможности за сътрудничество между двата отрасъла, както и за използването на културата като инструмент за социално включване на различни групи от обществото.