Има ли бъдеще пред coworking пространствата

Спряла революция и неосъществен потенциал - по този начин авторитетни медии като WSJ и FT говорят за споделените работни пространства в последните месеци. Само преди 2 години изглеждаше, че офисът като такъв е реликва от миналото и вече coworking-ът ще е достатъчен за всички случаи, в които не можем да се трудим от домовете си.

Днес обаче компаниите все по-масово се завръщат към традиционния офис модел - тук-там с някои хибридни елементи. Така бъдещето на работните места отива в кошчето на историята, пише в свой материал в.El Pais.

Колко би струвал споделеният на офис в най-добрия град за "coworking" (ако успеете да стигнете до него)

Тези европейски градове също попаднаха в топ 10

Този обрат се случва на фона на все още пресния колапс на WeWork - основният международен двигател на споделените работни пространства. Базираната в Ню Йорк компания, която беше корпоративен еднорог с годишни приходи над 3 милиарда долара и управляваше общо 43 милиона квадратни метра в 779 локации, посещавани от около 547 000 професионалисти, обяви фалит през ноември 2023 г. Наскоро тя представи план за преструктуриране на дълга, който включва намаляване на броя офиси.

WeWork започна като скромен, но обещаващ проект - мрежа от "младежки и екологични временни офиси" в Бруклин. За пет години се превърна в голяма мултинационална корпорация, считана за една от 50-те най-иновативни компании в света според Fast Company. Тя притежаваше основните етажи на престижни сгради като Manhattan Center, Bush Tower на Times Square, Constellation Place в Лос Анджелис и дори живописния небостъргач North Wabash в Чикаго - посмъртно творение на Мис ван дер Рое.

Неочакваният срив на такава стратосферна компания точно когато ветровете на историята изглеждаха в нейна полза, се дължи според Кели Гилблом от Fortune на "вътрешна динамика, която има малко общо с цялостното здраве на споделените работни пространства като бизнес модел и тенденция". Гилблом вижда WeWork като корпорация, управлявана като семеен бизнес с години - амбициозно, но и капризно, непоследователно и без прагматизъм.

След споделените пространства за работа идват споделени пространства за съжителство

с нарастването на дистанционните работни места

Джед Ротщайн, създател на документален филм за компанията, смята, че основателите Адам Нойман и Мигел Маккелви са сгрешили с очакването, че растежът на споделените работни пространства ще продължава вечно. Това звучи наивно, при положение, че големите компании продължават да предпочитат централизираната йерархия на контрол - а именно това осигурява традиционният офис.

Разбира се, Европа се движи по различен път от САЩ. Скорошно проучване на Свободния университет на Каталуния показва, че само в САЩ вече има 1400 coworking локации. Карлес Мендес - един от съавторите на проучването, обяснява бройката с факта, че градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, Малага, Гранада и Кастейон привличат нововъзникващи корпорации и самонаети чуждестранни работници със своя "средиземноморски климат и начин на живот".

С цени около 164,50 долара месечно за гъвкаво работно място и 263 долара за специално работно бюро от Барселона до Мадрид, страната се е превърнала в най-горещата европейска точка за споделени работни пространства и приземяване за огромен брой дигитални номади.

Този феномен повече от компенсира относителната липса на интерес към споделените работни пространства, показвана от местните, отбелязва El Pais.

Ситуацията обаче повдига нов въпрос - ако coworking-ът работи само там, където е слънчево, далеч е от вкъщи и има какво да правиш след 5, дали това не го прави в по-голяма степен актив на туристическата индустрия, отколкото каквото и да е друго?

Приемем ли, че това е така, трябва да се сбогуваме с концепцията, от която сме тръгнали - децентрализирана работа, която може да придобие по-организиран и отборен вид на "неутрална" територия. Вместо това ще имаме едни по-претенциозни интернет кафета 20 години по-късно...