Как Brexit увеличава покупките на жилища в София

Излизането на Великобритания от Европейския съюз се отразява и на имотния пазар в София. През последната година и половина се забелязва ръст на инвестициите на българи, живеещи на Острова, в апартаменти в столицата на България, разказа Десислава Петрова, управител на BESO Homes.

По думите ѝ, около 10 процента от сделките на компанията са именно такива - българи, които работят най-вече във Великобритания, както и в Германия и нямат намерение да се връщат скоро в България. Несигурността около Brexit обаче ги кара да влагат средствата си в позната инвестиция, а именно в апартаменти в столицата ни. "Някои от тях купуват и по 2-3 апартамента", посочи тя.

Според нейните наблюдения, въпреки значителното повишение на цените в София през последните години, все още около значителна част от покупките на жилища в града са с цел инвестиция.

Забелязва се и увеличение на българи, живеещи в по-малки градове в страната, които купуват в София с цел инвестиция, като остават да живеят по родните си места.

През второто тримесечие на 2019 г. ръстът спрямо предходното е 0,6 процента, а спрямо година по-рано - 5 процента, според данни на Националния статистически институт.

Спрямо първите три месеца на 2019 г. поскъпването при съществуващите жилища е в рамките на 1 процент, а при новото строителство статистиката отчита спад от 0,2 процента.

През 2018 г. има издадени разрешения за строеж на 15 000 жилища, от които е започнало строителството на 8 000. Това говори, че има достатъчно предлагане на пазара, но не сме достигнали ситуация на свръхпредлагане, посочи Петрова. Според изчисления на бранша, на столицата са необходими около 12-3 000 нови жилища годишно.

Кои са градовете в най-голям риск от балон при жилищата?

Ниските лихви в еврозоната покачват цените на имотите

Изграждането им обаче е затруднено от редица проблеми, свързани с дейността на общината, посочиха от Националната асоциация на строителните предприемачи.

По думите на Георги Шопов, председател на НАСП, проблемът се крие в политическия модел и политиците, които "робуват на малобройни протести" срещу компании, които работят в рамките на установения устройствен план.

Според него, този проблем може да бъде решен, като бъде даден "рестарт на цялата система", като се ползват примери от Европа. Бизнесът настоява за по-прости и ясни правила, които остават устойчиви във времето. "Над 84 пъти е променян Законът за устройство на територията", посочи той. В същото време администрацията в града си досъздава и променя правила.

Предприемачът Борислав Точевски настоя отново за намаляване на административната тежест, като посочи, че това е "бич за богатството на обществото, защото то произвежда по-малко и е по-бедно". Сред основните искания на НАСП, за което организацията настоява отдавна, е създаването на електронно строително разрешително, което ще повиши прозрачността и ще забърза процеса. Подобна система вече работи в Северна Македония и Сърбия.

По време на експозето стана ясно, че за първите шест месеца на годината строителните предприемачи са внесли в бюджета на Столична община приблизително 7,8 млн. лева от такси за разрешения за строеж на сгради. Приходите за общината от останалите такси е два пъти по-висок, посочи Шопов.

Предприемачите настояха и общината да изгражда превантивно инфраструктура, което ще намали напрежението и ще позволи на града да се развива.

"София не се развива на север, защото няма инфраструктура", каза Точевски.

В София има място за още 1 милион души. Ето в кои квартали

Накъде ще расте столицата?