Китай открадна военната си мощ от Русия, Москва е безсилна

Китай е сред най-мощните държави във военно отношение далеч не от вчера. Могъществото на Пекин обаче е изградено по същия начин, по който и икономиката на страната стана един от глобалните лидери - чрез използване на чужди идеи и технологии и чрез умело "пласиране" в международните процеси.

Големият губещ от това е Русия, която е дългогодишен "донор" на военната промишленост на Китай, но не е в позиция да направи каквото и да било за това, пише в свой материал Defense One.

Военната машина на Путин: Tайното оръжие, което поддържа икономиката на Русия

Продължаващите се военни стремежи на президента на Русия Владимир Путин се отразяват положително върху промишленото производство

Контекст: Сътрудничеството между военно-промишлените комплекси на двете страни датира още от преди Втората световна война. Сталин първоначално подкрепя националистите от Гоминдана (чиито наследници днес са в Тайван) и чак по-късно застава зад Мао. Така Китай използва съветски изтребители и бомбардировачи срещу Япония още в края на 30-те.

По-късно, след създаването на КНР, към Пекин заминават с позволението на Москва изтребители като цялото семейство от МиГ-15 до МиГ-21 и бомбардировачи като фронтовия Ил-28 и ракетоносния Ту-16 (който в силно модифициран вид в момента все още е най-важният китайски ударен самолет - б.р.). Китай започва собствено производство на всички тях, като освен това част от продукцията е за други клиенти в Близкия Изток, Азия, Африка и Европа (Румъния и Албания) - директна конкуренция на нуждаещия се от долари СССР.

Източник: GettyImages

През годините на Студената война повечето китайски разработки в авиацията, корабостроенето и ПВО са или базирани на лицензирани съветски такива, или на директна кражба на ноу-хау от Големия брат на север. Изключение е един кратък период през 80-те, когато Пекин прави опит за военно сближаване със западните сили и даже планира да използва американски радар за своя изтребител J-8II, но кървавите сцени на площад Тянанмън през 1989 г. слагат точка на това.

Детайли: След разпада на СССР Китай започва да подхожда още по-смело към руското военно-техническо ноу-хау.

• В началото на 90-те се готви лицензен вариант на изтребителя Су-27 под названието J-11, който трябва да има множество руски компоненти. В последния момент обаче Пекин разтрогва договора и започва да произвежда машините самостоятелно - общо над 400 бройки. Това са по 30 млн. долара загуба за финансово затруднените руснаци за всяка една машина.
• Пак през 90-те Китай копира зенитно-ракетния комплекс С-300, като добавя западни елементи и го произвежда под името HQ-9, като с него и до днес пази Пекин. През 2014 г. КНР купи няколко бройки и от по-новия руски С-400, като според западни военни експерти целта на сделката е била да получи достъп до технологии, които може да внедри в собствените си изделия.
• В небето нещата не стават по-розови. През 2001 г. или 2003 г. (зависи от източника) китайците купуват от Украйна останал в страната при разпада на СССР прототип на палубния изтребител Су-33 и правят свое копие без лиценз. През 2018 г. от Русия идва неголяма партида модерни изтребители Су-35 и съмнително голямо количество резервни двигатели... които се използват за подобряване на собственото производство без позволението на руската страна.

Вероятно има и голям брой други не чак толкова фрапантни примери. Впечатлява липсата на по-остра реакция от руска страна - тя се изчерпва предимно с реторика за ползите от споразуменията за трансфер на технологии и официалното им лицензиране.

Още нещо: Както се случва и през Студената война, Китай се оказва конкурент не на западните производители на бойна техника, а на Русия. Още през октомври 2021 г. консорциумът "Ростех" обяви, че няма да прави сделки в щатски долари. Китайците нямат подобен проблем и много държави в Азия могат да ги предпочетат пред сложните комбинации, съпътстващи плащанията към Москва.

Това са сделки за милиарди долари.

От друга страна: Руснаците от вече повече от година имат сериозна причина да не показват публично гнева си. Западните санкции и впечатляващата неефективност на местната промишленост поставиха Кремъл в положение, в което не може сам да снабдява армията си в хода на изтощителната война в Украйна.

На този фон, след десетилетия "заимстване" на руските разработки, Китай сега има оборудвани заводи и пълни складове с военна продукция, която е напълно съвместима с арсенала на Путин.

Китай има проблем с индустрия си за редкоземни елементи, който може да бъде използван срещу страната

. Делът на азиатската страна в глобалната минна продукция е спаднал доста през 2021 г.

През февруари китайската компания AVIC International достави на руските ВВС части за Су-35 за 1,2 млн. долара. През фирми посредници пристигнаха и компоненти за С-400, навигационно оборудване за вертолетите Ми-17 и дронове и части за тях на стойност 12 млн. долара.

Според Defense One зависимостта на Русия от Китай във военно отношение ще расте - въпреки всичкото пропагандно говорене, отбранителната индустрия е на колене, електронните компоненти пристигат трудно, а качеството на изработка поражда много въпроси.

Русия търси клиенти за военната си индустрия на изложение в ОАЕ

Над 200 изделия от страната са представени на IDEX 2023, въпреки санкциите

Както "Коммерсант" неотдавна писа "технологичният суверенитет за Руската федерация и за Китай означава различни неща. Китай си поставя задачата да произвежда пълен набор от ключови продукти и да притежава всички ключови технологии като глобален лидер. За Русия е важно притежаването на минимален набор от технологии, които ѝ позволяват да бъде съперник на Запада и да не остава назад в развитието си".

Това означава само едно - колкото по-слаб е руският военно-промишлен комплекс, толкова по-силни ще стават китайските му конкуренти. Москва не може да направи нищо - поне не и ако не иска да остави войниците си в Украйна без оръжие на бойното поле.