Китай е сред най-мощните държави във военно отношение далеч не от вчера. Могъществото на Пекин обаче е изградено по същия начин, по който и икономиката на страната стана един от глобалните лидери - чрез използване на чужди идеи и технологии и чрез умело "пласиране" в международните процеси.
Големият губещ от това е Русия, която е дългогодишен "донор" на военната промишленост на Китай, но не е в позиция да направи каквото и да било за това, пише в свой материал Defense One.
Контекст: Сътрудничеството между военно-промишлените комплекси на двете страни датира още от преди Втората световна война. Сталин първоначално подкрепя националистите от Гоминдана (чиито наследници днес са в Тайван) и чак по-късно застава зад Мао. Така Китай използва съветски изтребители и бомбардировачи срещу Япония още в края на 30-те.
По-късно, след създаването на КНР, към Пекин заминават с позволението на Москва изтребители като цялото семейство от МиГ-15 до МиГ-21 и бомбардировачи като фронтовия Ил-28 и ракетоносния Ту-16 (който в силно модифициран вид в момента все още е най-важният китайски ударен самолет - б.р.). Китай започва собствено производство на всички тях, като освен това част от продукцията е за други клиенти в Близкия Изток, Азия, Африка и Европа (Румъния и Албания) - директна конкуренция на нуждаещия се от долари СССР.
Източник: GettyImages
През годините на Студената война повечето китайски разработки в авиацията, корабостроенето и ПВО са или базирани на лицензирани съветски такива, или на директна кражба на ноу-хау от Големия брат на север. Изключение е един кратък период през 80-те, когато Пекин прави опит за военно сближаване със западните сили и даже планира да използва американски радар за своя изтребител J-8II, но кървавите сцени на площад Тянанмън през 1989 г. слагат точка на това.
Детайли: След разпада на СССР Китай започва да подхожда още по-смело към руското военно-техническо ноу-хау.
- В началото на 90-те се готви лицензен вариант на изтребителя Су-27 под названието J-11, който трябва да има множество руски компоненти. В последния момент обаче Пекин разтрогва договора и започва да произвежда машините самостоятелно - общо над 400 бройки. Това са по 30 млн. долара загуба за финансово затруднените руснаци за всяка една машина.
- Пак през 90-те Китай копира зенитно-ракетния комплекс С-300, като добавя западни елементи и го произвежда под името HQ-9, като с него и до днес пази Пекин. През 2014 г. КНР купи няколко бройки и от по-новия руски С-400, като според западни военни експерти целта на сделката е била да получи достъп до технологии, които може да внедри в собствените си изделия.
- В небето нещата не стават по-розови. През 2001 г. или 2003 г. (зависи от източника) китайците купуват от Украйна останал в страната при разпада на СССР прототип на палубния изтребител Су-33 и правят свое копие без лиценз. През 2018 г. от Русия идва неголяма партида модерни изтребители Су-35 и съмнително голямо количество резервни двигатели... които се използват за подобряване на собственото производство без позволението на руската страна.
Вероятно има и голям брой други не чак толкова фрапантни примери. Впечатлява липсата на по-остра реакция от руска страна - тя се изчерпва предимно с реторика за ползите от споразуменията за трансфер на технологии и официалното им лицензиране.
Още нещо: Както се случва и през Студената война, Китай се оказва конкурент не на западните производители на бойна техника, а на Русия. Още през октомври 2021 г. консорциумът "Ростех" обяви, че няма да прави сделки в щатски долари. Китайците нямат подобен проблем и много държави в Азия могат да ги предпочетат пред сложните комбинации, съпътстващи плащанията към Москва.
Това са сделки за милиарди долари.
От друга страна: Руснаците от вече повече от година имат сериозна причина да не показват публично гнева си. Западните санкции и впечатляващата неефективност на местната промишленост поставиха Кремъл в положение, в което не може сам да снабдява армията си в хода на изтощителната война в Украйна.
На този фон, след десетилетия "заимстване" на руските разработки, Китай сега има оборудвани заводи и пълни складове с военна продукция, която е напълно съвместима с арсенала на Путин.
През февруари китайската компания AVIC International достави на руските ВВС части за Су-35 за 1,2 млн. долара. През фирми посредници пристигнаха и компоненти за С-400, навигационно оборудване за вертолетите Ми-17 и дронове и части за тях на стойност 12 млн. долара.
Според Defense One зависимостта на Русия от Китай във военно отношение ще расте - въпреки всичкото пропагандно говорене, отбранителната индустрия е на колене, електронните компоненти пристигат трудно, а качеството на изработка поражда много въпроси.
Както "Коммерсант" неотдавна писа "технологичният суверенитет за Руската федерация и за Китай означава различни неща. Китай си поставя задачата да произвежда пълен набор от ключови продукти и да притежава всички ключови технологии като глобален лидер. За Русия е важно притежаването на минимален набор от технологии, които ѝ позволяват да бъде съперник на Запада и да не остава назад в развитието си".
Това означава само едно - колкото по-слаб е руският военно-промишлен комплекс, толкова по-силни ще стават китайските му конкуренти. Москва не може да направи нищо - поне не и ако не иска да остави войниците си в Украйна без оръжие на бойното поле.
torbalan
на 24.04.2023 в 05:52:25 #2Китайците крадели? Не може да бъде! Руснаците и те крадат, ама територии. Така че единия крадец бил крал от другия крадец. Голям праз! Да си стоят там в Азия и да се крадат. По-далече от Европа обаче.
beyonder-realm
на 23.04.2023 в 16:12:37 #1Слабоста на Запада , беше причина да падне Рим, да се въздигне СССР, ОСманската империя, Япония, Китай, ИНдия, Бразилия, Мексико, ИНдонезия, ИНдокитай, Иран, Саудитска АРабия, САЩ трябва да се одръпне от това да дава технологиите си на Канада ЕС АВстралия и на БРИКС и ШОС ако искат да са единствения хегемон империя и колониална сила и глобална сила и хипер сила и велика сила и да спре имиграцията от извън емропейските нации