Смъртта на Джорджо Армани на 91-годишна възраст бележи края на една епоха - но не и на неговата бизнес империя. Великият италиански дизайнер, който изграждаше бранд, докато другите продаваха мода, си е отишъл тихо, така, както управляваше - с контрол, с визия и без илюзии.
В продължение на години Армани не просто ръководеше всеки аспект на своята група - от творческия процес до финансовата стратегия - но и подготвяше внимателно бъдещето ѝ, след него самия. Днес, когато светът отдава почит на естетиката и влиянието му, в модния и бизнес сектор назрява друг въпрос: какво следва за Armani Group?
Отговорът - поне на теория - вече е ясен. Преди смъртта си Армани прие нов устав, който ще влезе в сила сега - след смъртта му. Документът е не просто юридически инструмент, а дългосрочна управленска рамка, създадена да опази философията на бранда и да гарантира независимостта на компанията. В него се предвижда "предпазлив подход към придобиванията" - което означава, че Armani няма да тръгне по пътя на сливане с гиганти като LVMH или Kering, нито ще се превърне в типична инвестиционна играчка, разказва "Ройтерс".
Още по-интересно е, че уставът разделя акционерния капитал в няколко класа с неравни права на глас - архитектура, която на практика бетонира контрола на фондацията и семейството над бранда. В него е записано, че евентуално листване на борсата ще бъде възможно едва след пет години - и то само ако мнозинството от директорите го одобрят. Това поставя ясен хоризонт: Armani Group ще остане частна, автономна и вероятно дори по-затворена от преди, поне в средносрочен план.
Последните финансови резултати също говорят за стабилност. Към края на 2024 г. компанията разполагаше с 570 милиона евро нетна парична позиция - рядкост в луксозния сектор, особено за независима група. Почти половината от приходите на бранда идват от Европа - дял, далеч по-висок от средното за индустрията - докато Азия и Америка формират по около 20%. Компанията инвестираше не в мащабни експанзии, а в символични проекти с дългосрочна стойност - реновации на флагмановите магазини в Ню Йорк и Милано, изграждане на новия Palazzo Armani в Париж и вътрешно управление на електронната търговия.
Армани беше един от последните дизайнери от златната ера на модата, който не просто не продаде компанията си, но я управляваше еднолично до последния момент. В едно от последните си интервюта той говореше за "постепенен преход на отговорности към най-близките ми хора".
Сред тях се нареждат племенницата му Силвана Армани, която работеше по дамските линии, и Лео Делм'Орко - дългогодишен сътрудник и дизайнер на мъжките колекции. Двамата бяха част от ядрото, което в продължение на години стоеше до Армани не само на модния подиум, но и във всяко бизнес решение. Потенциални управленски фигури са и Джузепе Марсочи и Даниеле Балестрацци - оперативни ветерани, които вероятно ще поемат изпълнителната власт.
Според вътрешни анализи, оставени напътствия към фондацията вероятно очертават и бъдещата творческа структура - дали компанията ще има един централен дизайнер или няколко креативни директори по линии. Това тепърва ще се разкрива, но основата е поставена.
USD
CHF
EUR
GBP
