Докато западногерманците ходеха на почивки в Италия, Испания, Гърция или Дания, източногерманците са имали по-малък избор. Близкото Балтийско море или разходка из горите на Тюрингия са много хубави, но широкият свят привлича по-силно. Той пък за гражданите на ГДР се изразяваше в почивка в братската социалистическа страна България - пише в днешен материал Spiegel.

В западна Германия България е била най-вече позната като производител на кисело мляко, но за източна Германия страната ни е била Целта. Свидетелство за преживяната ваканция отвъд желязната завеса за хората в ГДР ни дават куп шарени пощенски картички, изпращани на любими хора у дома.

Скъпи Манфред!
Директно от пясъка на Слънчевия бряг ти изпращаме поздрав от изтичащите седмици. Приземихме се тук в Поморие добре, квартирата също е добра. От малко неща можем да се оплачем. Държат се с нас просто като с ГДР - туристи. Доскоро, сърдечно те поздравяват,

Бригит и Щефан

Но това, което преминаваше нефилтрирано през завесата, бяха не само цветистите анекдоти, а и сенчестите страни на слънчевата държава: пристигането бе затруднено, България скъпа, а слънчевите изгаряния - на дневен ред, не скрива немският автор. Но заради липсата на друг достъп, това се прощаваше.

Георг Кайм е събрал десетки любопитни картички от социалистическия изток. Те дават неповторима картина на онези дни. Който можел да си позволи - пристигал със самолет. Ирми се оплаква от своя полет с Ил 18: "толкова е малък, усещаш вяка въздушна яма". Други са пътували с влак - като Джини, който изпраща "бодър поздрав от ж.п. гарата" с един час закъснение след близо 46 часа на релси.

Друга възможност е собственото Траби, а за по-отворените - и автостоп. Роланд и С. пишат в родината :"вашите любими изостанали, след 1000 километра поход сега сме в София". Често пътуването е било мудно и дълго. Но веднъж пристигнали, целта е оправдавала всяка трудност по пътя.

На отишлите на ваканция работници България предлага слънце, пясък и екзотична храна. Гостите са се чувствали добре: "Не можем да ви кажем ‘до виждане', защото очите ни са изскочили (от хубавата храна)". "Белият Бертолд" намира храната за изключителна, но най-много се радва на бирата и лятото. Джини вече е "погълнал много домати".

Понякога високите цени са смущавали удоволствието. Карола и Томас се радват на многото маршрутни таксита, които идват навреме, но са за сметка на това "два пъти по-пълни и по-скъпи".

Хайко пише за "тази изпълнена с противоречия страна": приветливи, услужливи хора, прекрасна природа, ужасяващи цени. Времето е било такова, каквото не може да се купи с пари. "Продаваха ни и за дойче марки" - пишат Еви и Хелмут.

Накрая, както всички работещи хора за малко на почивка, гостите на България от ГДР са изразявали щастието си заради свободното време, пясъка и слънцето: не по-различно от своите братя и сестри от Запада, щастливи след своите южни курорти и ваканции.