Турският посланик съветва как да бъдат отстранени порочните практики в българското висше образование. Негова работа ли е това? Този въпрос е всъщност без значение за същинския български проблем, пише Еми Барух.

Особена "дипломатическа" активност проявяват тези дни някои от ректорите в България. Те настояват посланикът на Турция да бъде обявен за персона нон грата и да бъде отзован, тъй като Н.Пр. Исмаил Арамаз си позволява открито да критикува порочните практики в българското висше образование. И не просто да критикува, а и да съветва как да бъдат отстранени...

За съществуването на такива практики индиректно призна и министър Игнатов, който неотдавна припомни, че е изпратил писмо до ректорите с молба да ограничат контактите с фирмите-посредници, които водят турски студенти в България, тъй като е недопустимо "представители на тези фирми да се мотаят по коридори, между катедри, да уреждат изпити и да пренасят справки от една канцелария на друга".

Това се случва три месеца след като Съветът за висше образование на Турция реши да не се признават българските дипломи поради масовото фалшифициране на оценки от изпити и "наличието на трайно установени проблеми в сегашната система" на висше образование.

За качеството на българското висше

Дали е работа на посланика да дава съвети на академичните ръководства или не - това е тема без значение за същинския проблем. А проблемът не е нито нов, нито пък изолиран.

Същинският проблем засяга поголовния срив в качеството на българското образование като цяло и на висшето в частност, засяга девалвацията на българските дипломи и неконкурентоспособността на българските висшисти. Тези констатации са известни отдавна. На тях обаче никой от овластените не обръща внимание.