"Бюджетът събра по-малко данъци", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Дори и след като актуализира бюджета за 2013 г., правителството на Пламен Орешарски не е успяло да събере планираните данъчни приходи. Това показват годишните отчети на двете приходни агенции.

Неизпълнението е общо 236 млн. лв. То се дължи основно на данък общ доход (тук изоставането е заради законова промяна), акцизи и ДДС, събиран от митниците. Постъпленията в Националната агенция за приходите (НАП) са с близо 130 млн. лв. над планираните, тези от Агенция "Митници" (АМ) са с над 320 млн. лв. под заложените. По-доброто представяне на НАП в сравнение с митниците е нормално предвид безвластието във второто ведомство в продължение на месеци, казва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. От началото на управлението на кабинета "Орешарски" за няколко месеца на върха на приходната агенция се смениха няколко лица. От ноември 2013 г. директор на митниците е Павел Тонев.

В същото време едно от най-силните предизборни обещания на БСП беше да събере милиард в повече чрез мерки срещу контрабандата и източването на ДДС. Шест месеца по-късно управляващите вече са доволни и от постигнатото в момента. "Крайните резултати с големи закръгления са неизпълнение, свито повече от три пъти спрямо първоначално очакваното", коментира преди десетина дни по време на парламентарен контрол премиерът Пламен Орешарски. С прекрояването на бюджет 2013 през август управляващото мнозинство понижи очакванията за постъпления от данъци с над 550 млн. лв.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Кризата прогони в чужбина три випуска български лекари" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Почти три випуска лекари на медицинските университети в България са избягали в чужбина по време на кризата. Навън излизат предимно млади кадри, току-що завършили, които специализират в други държави. Дори завършилите преди дни Медицинския университет в София вече се редят за документ за правото да упражняват професията зад граница, който издава Българският лекарски съюз. Това показва анализ на БЛС за периода между 2008 и 2013 г.
Да работят в чужбина през периода на кризата са заминали 1200 български лекари, показва справката на БЛС. За сравнение на година медицинските факултети у нас произвеждат около 600 доктори, но около 1/4 от тях са чуждестранни студенти. Бумът на емигрантите в бели престилки за 6-те години на кризата е бил през 2010 г., когато те са били 263-ма. Дребна утеха е, че има сериозно разминаване между издадените от съсловната организация документи за кариера в чужбина и реално заминалите. През 2013 г. например навън са излезли 185 наши лекари, докато издадените разрешения са 407.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Кметовете с пари за доктори и забавачки", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Кметовете ще бъдат стимулирани да откриват забавачки и кабинети за спешна медицинска помощ. Такива проекти ще са приоритет при разпределянето на фонда от 350 млн. лева, заделени от бюджета за общините, научи "Стандарт".
През февруари кабинетът ще разгледа предложенията на кметовете за развитие на градовете и регионите. Проектите за детски градини са важни за държавата заради демографския срив. В тази насока ще бъдат насърчавани големите общини. Лекарските грижи пък са с предимство за малките населени места. Голям шанс ще имат и проекти, даващи работа на младежи до 25 г. Изграждането и ремонтът на пътища между селата също могат да бъдат финансирани от хазната.
Прочети още от в. "Стандарт"

„НАП събра 126 млн. лева повече от планираното", пише в. „24 часа"
Приходите от данъци и осигурителни вноски, събрани от Националната агенция по приходите (НАП) за миналата година, са със 126 млн. лева повече от планираното, съобщиха от ведомството.

Най-големият принос за преизпълнението идва от данъка върху добавената стойност (ДДС).
За миналата година постъпленията от него са с 50 млн. лева повече от планираните, или близо 3,6 млрд. лева От корпоративни данъци постъпленията са с 30 млн. лева Повече от предвиденото, или 1.5 млрд. лева. Постъпленията за социални и здравни вноски за 2013 г. са близо 5,8 млрд лева. Събрани са над 114 млн. лева над плана - съответно 64 млн. лева повече здравни, 6 млн. лева за държавното обществено осигуряване и 45 млн. лева вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Прочети още от в. „24 часа"

"БСП ще обещава работа на младите за евровота" е заглавиe от в. "Труд"
БСП ще привлича млади избиратели на евровота с обещания за образование и работа. Те ще бъдат разписани в пакт за социално партньорство, научи "Труд". Той е един от документите, които трябва да бъдат одобрени на партийния конгрес на 8 февруари. На него окончателно ще бъде подредена и листата с кандидати за евродепутати на БСП, чийто все по-вероятен водач ще бъде соцлидерът Сергей Станишев.
В предизборната си кампания левицата планира да постави акцент върху т.нар. младежка гаранция, чрез която с европари се осигуряват работа или стаж на младите след завършването им.
Прочети още от в. "Труд"

"Злато и сребро за 447 хил. лева на тезгяха" четем на първа страница във в. "Монитор"
Националната агенция за приходите (НАП) е обявила 17 тайни търга за продажба на златни и сребърни изделия с тегло 59,05 кг, показва справка в електронния магазин на сайта на ведомството. Началната тръжна цена общо за всички процедури е почти 447 хил. лева. Вероятно обаче данъчните ще получат по-висока стойност в хода на наддаването.
И 17-те търга ще се проведат утре. Девет от тях ще бъдат в териториалната дирекция на НАП в Бургас. Началната тръжна цена, предложена за златните и сребърните изделия, е 249 175 лв. Останалите наддавания ще се проведат в офиса на данъчните в Русе. От тях трябва да бъдат събрани поне 197 598 лв.
В пет от наддаванията в Бургас се предлага 14-каратово злато стара изработка
за претопяване. То е било отнето в полза на държавата след влезли в сила присъди на окръжните съдилища в Ямбол, Бургас и Сливен. Изделията от жълтия метал, които се продават на тези търгове, тежат общо 5,7 кг. Началната цена за всяка една от процедурите варира между 33 335 лева и 39 425 лева.
Данъчните в Бургас ще продадат на търг и 474 г златни бижута от 14 и 18 карата. Наддаването за тях ще започне от 15 689 лева. Сред накитите има гривни, синджирчета, медальони, обеци и пръстени. Отделно от това има процедура и за 634 г злато за скрап от 14 и 18 карата. Продават се още повредени сребърни изделия и стопилки.
В търговете на НАП, които ще се проведат в Русе, пък се продават предимно златни бижута. Сред тях има обеци, колиета, висулки с перли и др. Любопитното е, че се продават сребърни монети с номинал от 20 и 50 лева.
Те са били произведени още през 1930 г.
Предлагат се и метални пари, изработени от никел и мед.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Ако правителството подобрява икономическата среда, ще оттеглим искането за оставка", пише в. "Капитал Daily"

Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов пред "Капитал Daily"

КРИБ беше една от първите обществени организации, които свалиха доверието си от правителството и поискаха оставката му през юни 2013 г. Продължава ли това искане да бъде в сила?

- Искането беше формулирано по една-единствена причина - избора на председател на ДАНС. Промяна в позицията ни почти няма, но това не означава, че не работим с кабинета. Ние представляваме българския бизнес, защитаваме интересите му. Това ни е мисията и се стараем да поддържаме диалога с правителството на всички възможни нива.

Как работите с правителството, с Министерството на финансите, икономиката, социалната политика, с вицепремиера Даниела Бобева, която участва активно в срещата на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" и КРИБ?

- Държа да подчертая, че има министерства, с които работим перфектно както с политическото, така и с професионалното ръководство. Визирам Министерството на външните работи, сътрудничеството ни е уникално, нямаме нерешен въпрос. Има министерства, с които работим трудно, например с Министерството на околната среда и водите. В началото на мандата лично Сергей Станишев и тогава представения за бъдещ премиер Пламен Орешарски обещаха пред бизнеса, че няма да има вилаети, няма да има запазени територии. Попитах възможна ли е хипотеза, в която се завръща подходът от времето на тройната коалиция и нейния министър Джевдет Чакъров. Отговорът беше: "Категорично не, ние сме гарант, че това няма да се случи."
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Реиндустриализация?", пише в. "Сега"
Има важна новина от последните дни - правителството "поема курс към реиндустриализация" и вече "работи по дългосрочна програма" за нея. Програмата е добре пазена тайна, в медиите не прониква нищо от нея. Не знаем нейните принципи, цели, идеи, още по-малко мотивите, моделите и цифровите данни, с които се гради този важен за страната план. А вече се обявяват първите мерки. А те са хем неясни, хем спорни; става дума за ренационализация на летящото към фалит "Ремотекс-Раднево" АД и несъстоятелното от години "Химко-Враца". Твърде мъгливи и постни на факти са обясненията защо тъкмо държавният енергиен холдинг ще купува тези предприятия, щом като частни инвеститори били заявили интерес към тях, а проектите имат изумителна ефективност, ако съдим по разказите за очакваните печалби и нови работни места. Не подкрепям колегите, които бързат да отрекат идеята и да осъдят планираните покупки по презумпцията, че държавата е лош стопанин,
а (ре)национализацията винаги е вредна и губеща. Без достатъчно данни не можем нито да потвърдим, нито да отхвърлим никой инвестиционен проект. А вайкането, че някой "ще се нагуши" с държавните милиони, е най-тъп комунизъм: в една пазарна икономика всяко нещо си има цена и всеки купувач, включително държавата, трябва да плати на продавача договорената честна цена.
Прочети още от в. "Сега"

"Възстановяване има при лукс имотите" пише в. „Труд"
Вижда ли се дъното на имотния пазар? Търговците на имоти уж го съзираха още преди две години, но не излязоха прави. През 2013 г. цените продължиха да падат, макар и по-бавно.
Според Полина Стойкова, оперативен директор на "Бългериън пропъртис", специализирана в търговията с ваканционни имоти, продажбите на този вид жилища в морските курорти имат 20% ръст през 2013 г. и леко увеличение на средната цена в рамките на 3-4 процента. Това не важи за апартаментите в планинските курорти, където няма развитие.
Прочети още от в. „Труд"

"Руснаците инвеститори № 1 по Северното Черноморие", четем във в. "Монитор"
Руснаците и хора от бившите съветски републики са най-големите инвеститори в Балчик, съобщи за „Монитор" кметът на Белия град Николай Ангелов. Те влагат парите си в недвижими имоти, хотелски комплекси и туризъм. В община Балчик вече живеят над 2000 руснаци, украинци, беларуси, казахстанци и т.н. Идват основно през лятото, но има десетки семейства, които пребивават тук целогодишно. Процесът е започнал още през 90-те години, но се е засилил осезателно през последните две-три.
Според запознати англичаните масово продават имотите и къщите си на руснаци.
В Добруджа почти няма село без руско присъствие
а в градовете вече се оформят цели общности. Най-много руски граждани има в Кранево. От две години в курортното село се заформя голяма руска общност. Постоянно живеещи са около 50 семейства, съобщи кметът на Кранево Румен Николов. През лятото обаче броят им се увеличава пет пъти, тъй като в селото имат над 200 апартамента.
Три-четири фирми пък действат с размах в сферата на строителството. Строят се кооперации с апартаменти. В момента руска фирма изгражда луксозен 5-звезден СПА център, като за целта е разкрила 150 работни места. „Комплексът ще бъде открит в началото на сезона.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Избират с жребий комисии за обществени поръчки", пише в. „24 часа"
Експертите, които подготвят условията и оценяват кандидатите при обществени поръчки, да се избират с жребий, обмисля вицепремиерът Даниела Бобева.
Целта е нито един от тях да не знае чии условия ще пише и кои оферти ще му се наложи да оценява. Компаниите участници също няма да знаят кой експерт ще им се "падне", мотивира се Бобева.
В момента се правели списъци с експерти, които могат да бъдат използвани в различните направления В някои области имало дефицит на подготвени кадри, казва Бобева.
Преди дни вицепремиерът отчете на дискусия за обществените поръчки, че миналата година е била рекордна.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Плащаме онлайн сметки с кредит", пише в. "Стандарт"
Онлайн плащане на битови сметки с пари взети назаем е поредната услуга, която се появи в портфолиото на родните компании за бързи кредити. Конкретната услуга се предлага от една от големите небанкови кредитни институции у нас. Единственото, което трябва да направят клиентите е да влезнат в сайта на компанията, да посочат неплатените сметките (чрез абонатен номер) и да попълнят кратка онлайн форма. Компанията се ангажира, че до 7 минути ще разгледа кандидатурата. Ако получи одобрение, сметките ще бъдат погасени с пари назаем, а клиентът ще получи фактури за плащането. Небанковата институция предлага и примамлива промоция - върнете заема в рамките на 15 дни и няма да плащате никаква лихва. Последното важи само за нови клиенти - за редовните гратисния период е 5 дни. Тези условия важат и за потребителските кредити на компанията. Максималната сума, за която могат да кандидатстват клиентите е "магическият" праг от 399 лв. при максимален срок за погасяване - 30 дни. При кредити за суми до 399 лева, компаниите не са длъжни да се съобразяват със Закона за потребителския кредит, който поставя редица изисквания към институциите, включително посочването на годишния процент на разходите (ГПР) по предлаганите заеми. В конкретния случай, гореописаните кредити се предлагат с ГПР от 396,9%. Така се оказва, че примамливите оферти вървят с доста високи лихви. И взимането на бърз заем за плащането на ток или вода е удобно само за хора, които имат нужда от пари в рамките на няколко дни, след които ще поучат доходи, с които да си върнат борча. Така или иначе заемите на конкретната компания са с максимален срок на погасяване от 30 дни, тоест лихвата за пълния срок е 33%.
Прочети още от в. "Стандарт"