Европейските централни банки са с $40 милиарда по-бедни, отколкото можеха да бъдат, след като последваха решението на Банката на Англия преди 10 години и намалиха златните  си резерви, според анализ на Financial Times.

На 7 май 1999 г., точно преди 10 години, централната банка на Англия обявява, че ще продаде голяма част от златните си резерви и ще ги замени с активи, предлагащи възвращаемост, като например държавни облигации, което беше пикът на така наречената "анти-злато" политика от страна на европейските централни банки.

Много от тези банки, включително във Франция, Испания, Холандия и Португалия, решиха по-късно през 1999 г. да се последват Великобритания и продадат част от резервите си. По това време, злато е на стойност около $280 за трой унция, по-малко от една трета от сегашното ниво от повече от 900 долара.

Европейските банки продадоха около 3 800 тона злато, за общо около $56 милиарда, според изчисленията от официални данни за продажби и цени на кюлче.

Като се има в предвид възвращаемостта от инвестициите в облигации, от  която банките са спечелили още $12 милиарда, се оказва, че към днешна дата в резултат на продажбите те реално са загубили близо 40 милиарда долара от тази продажба.

Най-големият губещ е Швейцарската национална банка, които продаде 1 550 тона през изминалото десетилетие и с оглед на днешните цени на златото е с 19 милиарда долара по-бедна, отколкото ако не беше продавала, следвана от Банката на Англия, която е назад с 5 милиарда долара.

За FT от британското финансово министерство са защитили решението за продажба на злато, като са заявили, че чрез диверсификацията на активите е било постигнато еднократно намаляване на риска с 30 на сто.

От Швейцарската национална банка са отказали да коментират, но са заявили, че не планират да продават повече злато.

Делът на европейските резерви, държани като златото остава изключително голям, дори и след годините на продажбите, със средна стойност от около 60 на сто, в сравнение със средно за света  от 10.5 на сто.

В САЩ, най-големият притежател на злато, решиха да не следват хода на Банката на Англия.

А централните банки в Германия и Италия не взеха решение да намалят значително златните си резерви, най-вече заради вътрешни спорове за това, какво да правят с приходите.