Дългосрочните инвеститори започват масово да изтеглят парите си от Еврозоната, като тази тенденция се засилва през последните месеци, пише в доклад на френската банка BNP Paribas, цитиран от британския вестник Telegraph.  

Преките чужди инвестиции в производството на Европа започват да стават все по-негативни, като през последната една година са на отрицателна територия с €149 млрд. През март техният обем е бил минус 19 млрд. евро, след като скъпата европейска валута направи производството в Испания и Италия неконкурентоспособно.

За една година отливът на фондове от акции и облигации на Еврозоната вече достигна €400 млрд., което ще навлече сериозни проблеми на европейската индустрия, в момент, в който икономиката на Стария континент забавя ход.

Европейската самолетостроителна компания Airbus бе първата, която започна да изнася производството си към САЩ, Мексико и Индия в търсене на по-добри условия. "Изключително сме притеснени от изтеглянето на чуждите инвеститори от Еврозоната", коментирал е валутен анализатор от BNP.

С непрекъснатото обезценяване на долара през последните месеци и години, все повече централни банки от Азия, Русия и Близкия изток започнаха да използват еврото като основна валута за съхранение на гигантските си валутни резерви. Това обаче доведе до прекомерно поскъпване на европейската валута и в крайна сметка до нерентабилно производство.

Азиатските фондове успяха да осигурят нужната ликвидност на европейските финансови институции по време на кредитната криза, но в същото време оскъпиха рязко еврото. Еврозоната успя да си осигури големи парични приходи, но изгуби инвестиции в сферата индустрията и услугите.

В момента инвеститорите са силно предирчиви към европейските дългови книжа и ги избират по-внимателно от преди. В същото време дефицит по текущата сметка на 15-те страни от Еврозоната достигна рекордните €15.3 млрд. Според банковите експерти на BNP, най-сериозен негатив за общото икономическо състояние носят т.н. страни PIGS - Португалия, Италия, Гърция и Испания.

Общото между тези държави, е че и четирите загубиха конкурентоспособност след присъединяването си към Еврозоната. Дефицитът на Испания достигна 10% от БВП, а на Гърция е 14%. В същото време испанската инфлация достигна рекордните нива от 4.7% през май, а вече се виждат и първи сигнали за стагнация на икономиката й. Цените на имотите са с 15% по-ниски от септември до днес, а мадридският университет е предупредил, че над 1 млн. души ще загубят работата си заради кризата в строителството.

Според BNP Paribas страните от „PIGS" са изправени пред икономически колапс, като Франция не остава по-назад с 20-годишното си дъно при потребителското доверие и спад на имотните продажби с 28% през първото тримесечие.

Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише е коментирал пред италианския вестник Il Sole, че скъпото евро е играло ролята на щит срещу финансовите сътресения през последната година.

„Не знам защо всички забравят какво се случи през 80-те и 90-те години на миналия век, когато многото европейски валути създаваха различни проблеми. Сега поне имаме единна валута и не искам да си помислям какво би станало, ако еврото не съществуваше", коментирал е Трише.