„Колко точно ще загуби България от спирането на "Южен поток"", пише в. "Капитал Daily"
Заплахата за спиране на проекта "Южен поток" веднага беше гарнирана с твърдения за тежки финансови загуби за България. Руският президент Владимир Путин изкара 400 млн. евро коз - толкова щели да бъдат годишните загуби за страната от спирането. Сумата звучи стряскащо, но е, меко казано, невярна. Путин (както и доста български политици) явно бърка приходите с печалбата. Евентуалната печалба за България от осъществяването на "Южен поток" е в пъти по-малка и всъщност, ако има полза от газопровода, то тя е главно геостратегическа - по-голяма сигурност на газовите доставки, отпушване на нови трасета за внос на газ (например от Румъния, която със сигурност има значителни залежи в Черно море). Загубата всъщност ще дойде от съвсем друго място - от прекратения транзит през България.

В момента (за 2013 г.) "Булгартрансгаз" получава по 171.7 млн. лв. годишно (т.е. 87.8 млн. евро) за договорения транзит на 17.8 млрд. кубически метра газ (реално през миналата година са транзитирани 15.807 млрд. кубически метра газ към Турция, Гърция и Македония). По "Южен поток" ще се транспортират общо 63 млрд. кубически метра газ, но само 45.2 млрд. кубически метра са нов капацитет. Останалите представляват досега внасяните количества, но вместо от Украйна през Румъния те биха идвали от Черно море. Т.е. реалното увеличение на транзита е около 2.6 пъти. Като се има предвид и значително по-голямото разстояние на доставката - от Варна до Сърбия (транзитната такса се изчислява за преноса на 1000 кубически метра на 100 км. разстояние), то годишните приходи на "Южен поток - България" може да достигнат 300 млн. евро. Спряганите от Путин 400 млн. евро са много, много оптимистична прогноза.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Фалшива тревога за поголовна сеч в армията" е заглавиe от в. "Труд"
В Българската армия с пълно гърло се пеят две песни. Едната е „Велик е нашият войник", която се изпълнява на официални празници. Другата е стилизиран вой, който се подема всяка година, когато започне да се прави бюджетът на страната за следващата година. В един от куплетите му почти директно се използва и мисълта на нисичкия пълководец Наполеон Бонапарт: „Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда". Следващите строфи минават през „рязане на живо месо" и „останахме без армия".
От няколко дни вървят дискусиите около бюджет 2015. Ясно е, че парите за отбрана ще бъдат намалени. И дружният хор от оплаквачки тутакси извиси глас. Чиновниците от Министерството на отбраната пуснаха следното прессъобщение: „За постигането на определения от Министерството на финансите Проект на разходи за персонал на МО от министерството следва да бъде освободен допълнително личен състав от около 4000 души спрямо списъчния към настоящия момент. Имайки предвид, че основният личен състав е в редиците на Българската армия (около 29 000 души), то неминуемо ще се наложи съкращаване на нейната численост, което противоречи на декларираните в коалиционното споразумение запазване числеността на Въоръжените сили и създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор."
Прочети още от в. "Труд"

"ГЕРБ остана в малцинство за вдигането на данък "лихва"" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Данък "лихва" остава 8% догодина. Но пък от 1 януари вече ще се облагат не само срочните депозити, а всякакви пари, вложени в банки, с едно изключение - детските влогове. Това реши вчера парламентарната бюджетна комисия при подготовката на данъчните закони за 2015 г. Депутатите от ГЕРБ се оказаха малцинство по въпроса за ставката и само те подкрепиха предложението на правителството доходите от спестявания в банки да се облагат с 10%, както е за другите доходи.

Леви и десни този път се оказаха съмишленици, а Румен Гечев от БСП и Мартин Димитров от Реформаторския блок "рамо до рамо" защитиха запазването на ставката в сегашния й размер - 8%. При това положение данъчните приходи за догодина трябва да бъдат намалени със 17-18 млн. лева, предупредиха от Министерството на финансите. Има и друг проблем - риск от наказателна европроцедура.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Осигуриха половината пари, нужни за изплащане на влоговете в КТБ , другите идват утре", пише в. „24 часа"
Половината от парите, нужни за изплащането на гарантираните депозити в КТБ, са осигурени, съобщиха от финансовото министерство.
Това е станало в понеделник, когато са били продадени ДЦК за 400 млн. евро. Книжата са едногодишни, а средната лихва по тях е 0,84%. Обемът на постъпилите поръчки е бил над 1,2 млрд. евро, което е три пъти по-голям от предложения нов дълг.
Разпределението на инвеститорите на аукциона е, както следва: банките придобиват 69,70% от книжата, пенсионните фондове - 21,79%, застрахователните дружества - 4,15%, договорни фондове и фондове за управление на активи - 3,19%, и други инвеститори-1,17%.
Другата част от сумата за гарантираните депозити в КТБ ще бъде събрана утре, когато по предложение на ведомството на Владислав Горанов БНБ ще предложи ДЦК пак за 400 млн. евро.
С левовата равностойност на двете емисии от близо 1,565 млрд. лв. ще се осигури попълване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Парите трябва да са налични до утре, когато ще започне изплащането на гарантираните влогове от КТБ. Парите ще се плащат през 9 банки. Вложителите имат право на един безплатен превод, ако е до 100 000 лева, а за суми над тази таксата е 12 лв.
Прочети още от в. „24 часа"

"200 000 коли карат с безплатни винетки" четем на първа страница във в. "Монитор"
Проверка на собствениците на коли, които ползват безплатни винетки, е инициирало Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Право на такива имат социално слаби българи и хора с увреждания. Проверката е поискана от строителното ведомство заради непрекъснатото нарастване на исканията на техния брой година след година.
Към момента с безплатни винетки карат 176 хиляди леки коли, като към края на годината се очаква техният брой да стигне 200 хиляди. При близо 3 млн. леки автомобила у нас това прави около 6-7%. За сравнение през 2010 г. безплатните стикери са наброявали 129 хиляди. За тази година те костват на пътната агенция 12 млн. лв., които вече не й се възстановяват от бюджета. Това съобщи вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която присъства на представянето на винетките за 2015 г. в Агенция „Пътна инфраструктура". „Не казвам, че има злоупотреби, но съм поискала съдействие от вицепремиера и министъра на социалната политика и от министъра на здравеопазването да се направи такава проверка", каза Павлова. Основно ще се проверяват издадените телкове. Павлова допусна, че може би има облекчено издаване на телкове за някои лица.
Най-много коли с безплатни винетки се карат в София - над 22 600. В Пловдив те са над 10 600, в Стара Загора - 8960, а в Хасково - 2640.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Санкцията на KPMG за одитите на КТБ ще бъде ясна до 8 декември", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Най-късно до 8 декември Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори ще е готова със заключение от проверката на работата на одиторите от KPMG като компания, заверявала отчетите на Корпоративна търговска банка от 2009 до 2013 г.

Докладът на разследващия екип е бил връчен на одиторската фирма на 24 ноември и в момента се чака тяхното становище по проверката, което ще се получи най-късно на 1 декември. След това ще се изготви заключение, по което комисията ще вземе своето решение.

Ако има нарушения, по закон максималната санкция за одиторското предприятие е 20 хил. лв., както и временно отнемане (суспендиране) на правото за упражняване на дейност за срок от 2 години на самото одиторско предприятие или на одитора, извършил одита. До редакционното приключване на "Капитал Dаily" във вторник от KPMG не отговориха на изпратените в понеделник въпроси.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Краят на "Южен поток" доведе до разнобой в кабинета", пише в. "Сега"
Обявеното от руския президент Владимир Путин прекратяване на проекта за газопровода "Южен поток" доведе до смут сред българските управляващи и до разнобой в изказванията на членове на кабинета. Късно вечерта в понеделник Путин заяви в Анкара по време на среща с турския си колега Реджеп Ердоган, че тръбата няма да бъде построена, а причината за това е в нежеланието на Европа и главно в България. "Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, то нека да поиска от ЕК пари за пропуснатите печалби, защото само преките доходи за българския бюджет от транзита щяха да възлизат на не по-малко от 400 млн. евро годишно", заяви Владимир Путин.

Новината свари напълно неподготвени българските управляващи, които изказаха противоречиви мнения за очертаващия се провал на проекта. На фона на множеството коментари се оказа, че никой не е потърсил официално за коментар руската страна. Министрите от ГЕРБ бяха разтревожени, а от Реформаторския блок - доволни. Премиерът запази мълчание.
Прочети още от в. "Сега"

„Имаме ли двигател на растежа за 2015 г.", пише в. „24 часа"
Бюджет 2015 ще разчита до голяма степен на потреблението за финансиране на приходната част. Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите е за 1% ръст на частното потребление през 2015 г., докато Европейската комисия очаква 0,6%.
Бюджетът предвижда през следващата година постъпленията от ДДС и акцизи да стигнат съответно 7,7 и 4,2 млрд. лева. ДДС и акцизи формират заедно 39% от приходите в държавната хазна. А това означава, че потреблението е от особено значение за реализиране на бюджетните прогнози.
През последните 5 г. потреблението винаги се сочеше от международните финансови институции като един от възможните двигатели на растежа, който трябва някак си да ни издърпа нагоре Няколко години поред такива бяха синтезираните очаквания на Международния валутен фонд и Европейската комисия, които неведнъж заявяваха, че именно повечето потребителски разходи ще ни изтеглят от капана на ниския растеж.
Поводът за тези смели прогнози беше голямото количество спестявания, които българите натрупаха благоразумно в разгара на кризата. Този процес на акумулиране на средства "за черни дни" продължава и през 2014 г. През октомври банковите депозити на населението възлизат на 39,3 млрд. лева, като за десетте месеца на 2014 г. българите са внесли нетно 1,6 млрд. лева в банковата система. Тенденцията на плавно нарастване на спестяванията на населението, било то в банки или в небанкови финансови институции, ще се запази. Засега обаче, напук на очакванията на много икономисти, тези финансови "буфери" не се превръщат в потребителски разходи.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Две нови магистрали искаме от плана „Юнкер"" пише в. „Труд"
България иска да изгради две магистрали с парични гаранции от инвестиционния план „Юнкер". Това съобщи транспортният министър Ивайло Московски при откриването на учебен тренажор в Държавно предприятие РВД. Става въпрос за аутобана „Черно море" между Варна и Бургас и магистрала „Рила" от Ихтиман до Боровец. Ще кандидатстваме също за скоростните пътища София-Калотина, Видин-Ботевград и Русе-Велико Търново, както и за жп линиите Карнобат-Синдел и Русе-Варна.
Досега бе известно, че от плана „Юнкер" ще искаме парични гаранции за саниране на блокове, водоснабдяване на 40 общини, 3 регионални депа за отпадъци, както и осигуряване на заетост за младежи.
При представянето на плана „Юнкер" преди няколко дни българският еврокомисар Кристалина Георгиева съобщи, че той е за 315 млрд. евро, като идеята е да се създаде фонд, който да дава гаранции за начинанията, а същинското финансиране ще се осигурява от банки. Проектите ще се класират на състезателен принцип. Изискването ще е всеки проект да генерира приходи.
Прочети още от в. „Труд"

"Броим трийсетачка за пълнен шаран от заведение", четем във в. "Монитор"
По трийсетина лева излиза с доставката до дома пълнен шаран, приготвен в столично заведение, като майстор готвачите обещават да спазват никулденските традиции и в рибата да има пълнеж от ориз, орехи, стафиди и моркови. За да привлекат клиенти, ресторантите предлагат подарък бутилка вино или бира. Със специални менюта за празника се подготвят повечето кръчми, които разчитат на повече клиенти тази година, защото 6 декември се пада в събота, когато хората излизат по-често на заведение. Освен това се оказва, че пипкавата работа по приготвянето на засуканите блюда и миризмата при готвенето отказват много млади домакини от традиционните гозби.
Масови проверки по рибните магазини провеждат до 8 декември в съвместни екипи инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. По време на такава инспекция вчера обаче не бяха открити нарушения в рибния магазин в столичния квартал „Надежда". Най-честите нарушения през последните години, които са установявали от агенцията по храните, са неспазване на температурен режим и нередовни търговски документи.
Прочети още от статията на в. "Монитор"