В началото на днешната търговия европейските пазари на акции бележат предпазливо повишение в опит да пречупят негативната тенденция от началото на седмицата и парирайки част от вчерашните загуби от над 2 процентни пункта.

Подкрепа за частичното завръщане на риск-апетита на инвеститорите на Стария континент оказа опита за отскок на фондовите борси на "Уолстрийт" в края на снощната търговия, както и днешните слаби данни за инфлацията в Китай. Те подновиха надеждите, че властите в Пекин ще трябва да предприемат допълнително разхлабване на паричната и лихвена политика, коментира bnr.bg.

Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 се повишава с 0,44%, но след вчерашен спад от 2,3% (най-солиден еднодневен спад от средата на октомври), докато немският фондов индекс DAX се повишава с 0,7% след като във вторник се понижи с 2,21%.

Френският индекс CAC40 се повишава с 0,31% въпреки изненадващо понижение на индустриалното производство във Франция през октомври, парирайки малка част от вчерашния срив с 2,55%. Предпазлив отскок бележат и основните фондови индекси на борсите във Милано (MIB) и в Мадрид (Ibex-35), съответно с 0,51% и с 0,4%, но след приключване на търговията във вторник с техни сривове от 2,81% и от 3,18%.

Въпреки днешния позитивен старт на европейските борси инвеститорите остават под напрежение около рисковете за нова политическа криза в Гърция и от продължаващото понижение на петролните цени.

Гръцките власти обявиха изненадващо, че изтеглят за следващата седмица ключовото гласуване в парламента на страната за нов президент - цели два месеца по-рано от планирания за 15-и февруари 2015-а година вот. Първото гласуване в 300-местния парламент на Гърция за нов президент на страната ще се проведе на 17-и декември, като са необходими 180 гласа за успешно преминаване на този ключов вот. На този етап обаче няма подобна подкрепа в гръцкия парламент с оглед, че настоящата управляваща коалиция разполага с едва 155 депутати.

Според гръцката конституция, ако парламентът не успее да избере нов президент, то той трябва да се разпусне и да се насрочат новите парламентарни избори, които да се проведат през първото тримесечие на 2015-а година и могат да бъдат спечелени от крайната левица СИРИЗА. Това от своя страна може да върне на сцената важния въпрос за излизане на Гърция от еврозоната (т.нар. Grexit), който причини сериозни тревоги сред инвеститорите по време на дълговата криза в региона.

Европейските инвеститори също така се опасяват, че нова политическа криза в Гърция може да накара ЕЦБ да отложи във времето всякакви допълнителни планове за разширяване на програмите за покупки на активи (в т.ч. и евентуално стартиране в началото на 2015-а година на програма за "количествени улеснения").