Наличието на добър социален диалог между синдикатите, работодателските организации и бизнеса може да пребори икономическата криза. „Европейският социален диалог е от жизненоважно значение за преодоляване на кризата", се казва в доклад на Европейската комисия от 3 март т.г., предоставен на Българската стопанска камара (БСК).

Силният социален диалог доведе до въвеждане в редица страни от ЕС на схеми за намалено работно време. Социалните партньори играят важна роля, също така, в успешното изпълнение на стратегията на ЕС "Европа 2020" за интелигентен и устойчив растеж", се казва документа.

Представяйки новия доклад, европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор заяви: "Държавите-членки, в които социалното партньорство е най-силно, са тези, които най-успешно преодоляват кризата". Комисарят подчерта, обаче, неравномерното ниво на социалния диалог в ЕС, като изтъкна, че все още в много от присъединилите се към съюза през 2004 и 2007 г. страни той е много слаб, съобщиха от БСК.

Документът на ЕК анализира индустриалните отношения в Европа през 2010 г., като разглежда в детайли антикризисните споразумения, постигнати в държавите-членки и в отделни сектори на икономиката. В повече от половината страни от ЕС (Белгия, Холандия, Франция, Испания, Полша, Естония, Латвия, Литва, България, Чехия, Словакия, Германия, Люксембург, Словения, Италия, Австрия, Дания и Финландия) националните работодателски и синдикални федерации са подписали конкретни споразумения - или помежду си, или с правителството. В Полша, Естония, Латвия, Литва, Чехия и Словакия, кризата доведе за първи път да такива споразумения за социална партньори на национално междуотраслово ниво.

„Друг ключов елемент на договаряне е гъвкавото заплащане на труда, което в условия на икономическа криза е особено важно. В редица държави-членки като Ирландия, Гърция и Испания, където бяха приложени сурови мерки, дискусиите, свързани с минималната работна заплата и ниските заплати в частния сектор, бяха трудни и чувствителни", отбелязва докладът.

Налице е бавен спад на синдикалните членове, като през 2000 г. те са били 37% от работещите, а през 2008 г. - 31%. За България тенденцията е към увеличение на синдикалната членска маса, като от 26% през 2000 г. достига 29% през 2008 г., но все още е по-средното ниво за ЕС.

В същото време, докладът отбелязва, че членството в на работодателите в работодателски организации до голяма степен определя стабилността на колективното договаряне. През 2008 г. членската маса на работодателските организации в ЕС-27 е 58%, като в тези предприятия са заети около 106 млн. работници.