Последните три години доказаха на света, че веригата на доставки е изключително крехка и дори само едно звено от нея да бъде "разклатено" цялата верига започва да се "тресе". Свидетелите и главните действащи лица в международната търговия нямаше как да останат безучастни и предприеха нужните действия, за да се предпазят в бъдеще от сътресения.
"Европейските производители и ритейлъри осъзнаха, колко са зависими са от веригата за доставки, която е много несигурна. Много от тях решиха, че ще преместят производствените си центрове много по-близо до ядрото на икономическата си дейност", коментира ситуацията собственикът и основател на австрийската глобална логистична фирма Cargo-Partner - Стефан Краутер, който е в България по повод 20-годишния юбилей на българското поделение на неговата компания.
"Някои хора говорят за деглобализация и аз мисля, че отчасти те имат право. Мисля, че тази тенденция на завръщане на производството от Азия към Европа ще бъде отлична възможност за България, като бъдещ производител", каза още Стефан Краутер.
Той добави, че тази тенденция няма да засегне цялото производство, защото държави като Индия, например имат толкова потребители, колкото Западна и Източна Европа, Северна Америка и испаноговорящите части на Южна Америка, взети заедно. Същото важи и за Китай.
Косвените ефекти от войната
Бизнесменът коментира и войната в Украйна, която успя да "изненада" Европа, въпреки че се води от 2014-а.
"Прекият ефект от войната в Украйна не беше голям нито за българското поделение на компанията, нито за Групата като цяло. Но имаше много големи косвени последици - най-голямата от тях беше ръстът на цените на енергийните стоки. Той "изстреля" инфлацията в небесата, а в последствие тя заживя собствен живот и се превърна в един порочен кръг", каза Стефан Краутер.
Източник: cargo -partner
от ляво надясно: Димчо Димчев – управител на карго-партнер България, Щефан Краутер – основател и собственик на карго-партнер, Милен Семков – преводач, Филип Купфер – търговски съветник към посолството на Австрия
Според думите му намаленият обем на товарите от и до воюващите страни като цяло не е оказал голям ефект на логистичния бизнес.
"Имаше транспортна криза - с намалена пропускливост на пристанищата и на глобалните логистични мрежи, а и ние имахме сериозни инвестиции в кораби и самолети", обясни шефът на cargo-partner.
Той подчерта, че товарните кораби имат експлоатационен живот между 30-40 години. Това е и причината поръчките на кораби да са достигали до количества, които в следващите 2.5 г. ще достигнат еквивалента на 26% от броя на танкерите в света. На фона на деглобализацията обаче тази ситуация може да доведе до излишък от този вид техника, тъй като "приближаването" на производството до потребителите изисква друг вид превози - самолетен и назем транспорт.
15 милиона евро инвестиции за 20-години
"Когато говорим за това, колко нови инвеститори идват в България трябва да ценим съществуващите инвеститори, които са останали в България. Ако погледнем фактите трябва да оценим това, че най-много инвестиции се осъществяват от съществуващите инвеститори в държавата", каза търговският съветник на австрийското посолство в България Филип Купфер по повод юбилея на спедиторската компания.
Стефан Краутер разказа за навлизането на компанията и пътя й от 2003 г. до днес.
"В началото трябваше да покриваме загуби, да изградим подходящия екип, да обучим новите колеги. След това имаше време, в което покривахме разходите си и бизнесът ни вървеше нормално. През 2018 г. инвестирахме в складовете си в София 15 милиона евро", обобщи той. И добави, че 2020 г., 2021 г. и 2022 г. ще бъдат запомнени като много добри за компанията в търговско отношение.
Филип Купфер добави, че инвестицията на компанията е много по-голяма от споменатата по-горе, тъй като компанията всеки ден създава допълнителна стойност за икономиката, плаща заплати, осигуровки и данъци.
Що се касае до бъдещето на cargo-partner у нас Стефан Краутер обяви: "Планираме да увеличим бизнес дела ни, да увеличим нашите услуги в портфолиото ни и съм уверен, че това ще върви ръка за ръка с увеличаването на броя на служителите ни".
Корпоративните цели на компанията са въглеродните емисии от превозите, които извършва, да намалеят с 40 процента до 2030 г., добави управителят на "Карго-партнер България" Димчо Димчев.
"Намаление на директните емисии с 40% означава намаляване на всички емисии, които са свързани директно с това, което ние отделяме като спедиторски и логистичен бизнес. Енергията, която използваме в офиси, в складове, при автомобилите за доставка", обясни управителят на българското поделение на cargo-partner.
Компанията стартира с въздушни превози през 2003 г.
cargo-partner в България е основана само с петима служители през октомври 2003 г. с основен фокус върху въздушните пратки. През 2007 г. компанията представя своята услуга за транспорт на живи животни, а през 2009 г. започва да предлага специфични решения с чартърни полети сред първите на пазара. През 2013 г. компанията стартира своята Emergency услуга с работно време 24/7 и време за предоставяне на транспортно решение от максимум 29 минути. Осъществяват се често пратки с куриер на борда. Днес, според статистиката на авиолиниите, cargo-partner е най-големият въздушен товародател. Екипът наброява 140 служители и предлага пълна гама от въздушни, морски, сухопътни транспортни и складови решения.
Навлизане в складовата логистика през 2018 г.
Разрастването на компанията налага увеличаване на екипа, обособяване на нови офиси във Варна (2014 г.) и Пловдив (2017 г.), а 2018 година става знакова за компанията с изграждането на собствен логистичен център с капацитет 22 000 палетни места. iLogistics Center в София е сертифициран по TAPA-A, ISO 9001, 22000 и HACCP и предлага експертни складови решения за хранителни стоки, промишлено оборудване, високотехнологични стоки, електроника и товари с висока стойност. Обособени са зони с различни температурни диапазони от + 10С до + 25С. В допълнение складът има специална зона за e-commerce операции.
Източник: cargo -partner
no-noi
на 08.10.2023 в 01:52:47 #1Никак, по вероятно е фабриките да са в румъния или сърбия, щото да са в българия ще трябва да платят кеш на кмет и така нататък че и накрая няма да има кои да им работи щото всички избягаха в други държави, колко бг фирми се преместиха в румъния само кажете