Hitachi добави нови $6,4 милиарда към японската сметка от сделки в понеделник, след като придоби 80,1 процента дял от бизнеса с енергийни мрежи на швейцарско-шведския си конкурент ABB. Само дни по-рано Takeda Pharmaceutical обяви придобиване за $62 милиарда на базирания в Дъблин конкурент Shire, което се превърна и в най-голямото чуждестранно придобиване за Япония, припомня Financial News.
Темпът на нови сделки, които се сключват във всички сектори, идва на фона на дългосрочна промяна в демографската картина в Япония, където застаряващото население - обикновено включващо хората на възраст над 65 години - и свиващия се брой граждани в трудоспособна възраст - натежават над икономическия растеж.
"Множество японски компании имат диспропорционална експозиция към местния пазар, който не е растял от твърде много време насам. И новото поколение японски корпоративни лидери показват подновена решителност да намерят растеж извън границите на страната", казва Ернен Кристерна, специалист по M&A в JPMorgan.
Кристерна допълва, че японските компании не са и обект на такива регулаторни проверки, както китайските им конкуренти. Някои китайски сделки се изправиха пред съпротивата на западните правителства на база притеснения за националната сигурност.
В своята прогноза за сливанията и придобиванията през 2019 година международната компания Baker McKenzie заявява, че сключващите сделки компании не взимат достатъчно ясно под внимание търговското напрежение между Съединените американски щати и Китай, което може значително да подкопае възможността им да сключват подобни споразумения зад граница.
Ключови промени в японското корпоративно управление също се превръщат в двигател на сделки по сливания и придобивания. Компаниите са под все по-голям натиск от техните акционери да увеличат продуктивността си, както и печалбата. Възвръщаемостта на капитала на корпоративна Япония - мярка за това колко печеливши са компаниите - е средно 9 процента, сравнено с между 13 и 16 процента за американските компании.
Смесените резултати от предходни масови придобивания в чужбина обаче създават притеснения относно цената, която японските компании плащат, за да разширят дейността си. Между 2010 и 2018 година компаниите са платили средно с 49 процента повече за придобиваната компания спрямо пазарната им оценка месец по-рано. Американските и китайски компании плащат 42 процента отгоре, а европейските - 39 процента, според данни на Dealogic.
Скорошни примери за лоши сделки включват и Toshiba, която трябваше да продаде американския си ядрен бизнес на Brookfield за $4,6 милиарда. През 2006 г. японският гигант плати $5,4 милиарда за Westinghouse, която в крайна сметка изпадна в банкрут заради постоянни забавяния и превишаване на първоначално определените разходи по отделни проекти.
Японският пивовар Kirin пък навлезе на бразилския пазар на бира през 2011 година с придобиване за $3,9 милиарда. Само пет години по-късно тя продаде бизнеса си за едва $700 милиона на Heineken, след като не успя да излезе на печалба.
Обикновено, компаниите оправдават подобни високи оценки при придобивания с твърдения за бъдещи спестени разходи заради синергията между двата бизнеса. Но твърде често тези прогнози не се сбъдват, а широките културни различия допълнително усложняват тази задача.
Високите нива на задлъжнялост на японските компании също създава притеснения сред инвеститорите.
В крайна сметка, единодушното мнение е, че японските компании ще продължи и в бъдеще с придобиванията като начин да постигне растеж.
USD
CHF
EUR
GBP
