България отчита спад на фирмените фалити през 2025 г. Реалният брой на компаниите в затруднение обаче вероятно е до 3 пъти по-висок от официалната статистика. Това показва анализ на Coface. според който случаите на несъстоятелност у нас намаляват с 6,2% спрямо предходната година. Съотношението между действащите дружества и фалитите пък остава под 1‰.

Реална ли е картината?

Според компанията обаче тази картина е подвеждаща. Причината е широко разпространената практика фирми без активи да се прехвърлят на физически лица вместо да преминават през официална процедура по несъстоятелност. Така много реални фалити не попадат в статистиката.

Затова от Coface изчисляват, че реалният дял на фалиращите компании в България е между 2 и 3‰ - 2 до 3 пъти над официално отчетеното.

"2025 г. беше година на умерена нормализация, но със структурни рискове в определени сектори", коментира управителят на Coface България Пламен Димитров.

Производство, строителство и транспорт са най-уязвими

Най-силен натиск има върху производството, строителството и транспорта - секторите, които са най-чувствителни към високите разходи, по-трудния достъп до финансиране и забавените плащания.

Въпреки че инфлацията се забавя, а лихвите започват да спадат, това не е достатъчно, за да облекчи малките и средните компании. Много от тях продължават да работят при свити маржове и нестабилно търсене. За разлика от тях, фармацевтичната и козметичната индустрии остават сред най-стабилните сектори заради по-високата добавена стойност и по-устойчивото вътрешно търсене.

Полша е икономика за над $1 трилион, но повече от 500 000 души над 65 години все още работят

Полша е икономика за над $1 трилион, но повече от 500 000 души над 65 години все още работят

От 2022 г. правителството допълнително насърчава тази тенденция

Рискови фактори през 2026-а

Според Coface 2026 г. може да се окаже по-трудна за бизнеса в цяла Централна и Източна Европа. Компанията предупреждава, че ново поскъпване на петрола и газа вече започва да увеличава производствените разходи и да изяжда печалбите.

Регионът остава особено уязвим, защото е силно зависим от вноса на енергийни суровини. Ако цените продължат да растат, компаниите ще бъдат принудени или да поемат допълнителните разходи, или да ги прехвърлят към клиентите в момент, когато търсенето остава слабо.

Допълнителен риск идва и от най-големия търговски партньор на страните от Централна и Източна Европа - Германия. Увеличаването на фирмените фалити там може да се прехвърли към български компании чрез веригите на доставки и забавени плащания.

На този фон привидната стабилност в България изглежда по-скоро като ефект от начина, по който се отчитат фалитите, отколкото като знак, че рискът пред бизнеса намалява, категорични са експертите.

Пета поредна година надолу: Германия се отказа от надеждата за индустриален ръст през 2026 г.

"Вече не сме конкурентоспособни": Водещата европейска икономика се отказа от надеждата за ръст през 2026-а

Германия като място за правене на бизнес вече не е конкурентоспособна, смята Петер Лайбингер