Кризата, породена от спирането на доставките на руски газ за Европа събуди в новите членки на ЕС тлеещата носталгия по ядрените реактори, които тези страни бяха принудени да затворят, за да могат да се присъединят към Съюза. 

Независимо от напредъка към споразумение по газовия въпрос между Русия и Украйна с посредничеството на ЕС, в събота Словакия смело заяви, че започва да възстановява дейността на спрения преди 11 дни ядрен реактор в АЕЦ Ясловске Бохунице във връзка с недостига на енергия в страната. 

Решението е взето в интерес на Словакия, на промишлеността и гражданите й, твърди словашкият премиер Роберт Фико. На първи януари 2009 г. Словакия стана 16-ти член на еврозоната; втората страна от бившия Източен блок, на която разрешиха да въведе евро.

Ден по-рано, на 31 декември 2008 г. бе изваден от експлоатация последният ядрен реактор на АЕЦ Ясловске Бохунице, в съответствие с подписания през 2004 г. присъединителен договор с ЕС.

Словашкият премиер изтъква, че е наясно с нарушаването на условията за членство в Европейския съюз, но при сегашните условия има риск страната да остане на тъмно, който риск трябва да се избегне. Словакия зависи на 100% от Русия за нуждите си от природен газ.

Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е предупредил Словакия да не прави тази стъпка, тъй като спирането в подаването на газа не е причина страната да нарушава обещанията си.

В България българският президент Георги Първанов повдигна въпроса с третия реактор на АЕЦ Козлодуй още в първите часове, след като стана ясно, че към нас не постъпва руски газ. Българските ядрени енергетици веднага заявиха, че до месец третият реактор, който бе изключен на 31 декември 2006 г., може пак да заработи.

След това обаче вицепремиерът Ивайло Калфин попари надеждите на привържениците на ядрената експанзия у нас, като заяви, че в момента няма основание да се задейства процедурата за повторно пускане на реактора на основание предвидените в член 36 от Договора за Присъединяване извънредни обстоятелства: кризата била на пазара на газ, а не на електроенергия.

Българското правителство търси съдействието и финансовата помощ на Брюксел за справяне с последиците от икономическата и газовата криза, както и инвестиции в инфраструктурни проекти. Предвид спрените няколко месеца по-рано европейски фондове и увредения имидж на страната ни в Европа, изглежда правителството не се чувства достатъчно силно, за да повтори стъпката на Словакия и да възобнови дейността на трети блок.

Ядрен специалист от Берлин обясни за Money.bg, че руската ядрена техника, използвана в българската АЕЦ, погледната през фокуса на възприетите в Западна Европа стандарти е на отлично ниво. Съображенията за безопасност при затварянето на трети и четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй отстъпват по важност пред политическите мотиви.

А в Западна Европа нарушаването на газовите доставки през Украйна засили още повече интереса към използването на ядрена енергия като алтернатива на въглеводородите, коментира специализираният сайт eubusiness.com.

Чешкият министър на енергетиката Мартин Риман твърди, че по отношение на ядрената енергетика, газовата криза ще „има последици за начина, по който се гледа на енергийната сигурност на страните в ЕС" - последните събития са аргумент за връщането към ядрена енергия, особено в страните от бившия съветски блок, които зависят от руски газ и бяха принудени да спрат ядрените си реактори, за да се присъединят към ЕС.

Ядрената енергия отдавна е една от най-чувствителните теми в Европа. Скокът в цените на петрола миналата година даде силен аргумент на ядреното лоби, страни като Великобритания и Италия напреднаха с планове за строителство на нови АЕЦ. В държави като Германия, Белгия и Швеция опозицията на АЕЦ бавно минава на заден план. Има и европейски страни като Ирландия и Испания, както и Австрия, които никога не са използвали ядрена енергия.

Франция е страната с най-голям дял на ядрената енергия в Европа - 80%. Страната изтъква, че с АЕЦ ще се намалят емисиите на парникови газове. Сега Париж вижда в руската газова криза още един аргумент в полза на ядрената енергия - както и възможност за държавната Electricite de France да получи нови контракти.

В момента атомната енергия дава една трета от електричеството на ЕС и покрива 15% от консумацията на енергия в блока.

Водещ френски дипломат е казал: ядрената енергия трябва да бъде развивана, тъй като тя е главна гаранция в европейския енергиен микс.

Екологичните активисти изтъкват, че ядрената енергия не е толкова добра идея, както изглежда на пръв поглед. Кризата с газа не е основание за строителство на АЕЦ. Нещата са различни - ядрената енергия се използва за генериране на електричество, докато 90% от внасяния в Европа руски газ е предназначен за отопление. Освен това, дори АЕЦ да водят до намаляване на емисиите, дългосрочното съхранение на ядрените отпадъци остава нерешен проблем.

Най-сетне, страни като България, Словакия и Чехия зависят от руските ядрени горива, така че въпросът с енергийната независимост от Русия, дори да се отворят реакторите, остава нерешен. На тези страни цитираният френски дипломат препоръчва: повишете енергийната си ефективност.