След безброй кризисни срещи и поредните все по-широки разтваряния на спасителните чадъри изглежда, че поне най-тежката фаза на финансовата криза в ЕС е преодоляна. Това обаче далеч не означава свирене на отбой. Напротив, много ръководни политици са на мнение, че след актуалната криза вече се задава следващата.

В европейските кръгове все по-открито се говори, че евро-кризата е засегнала някои по-дълбоки проблеми на ЕС. Истинската криза в Европа не е от чисто икономическо или финансово, а от политическо естество.

Европа е пъстра

Основна причина за това е, че ЕС прилича на пъстра черга, която се дели на Север и Юг, на големи и малки страни-членки, на кредитори и длъжници, богати и бедни. Освен това реномето на общността пострада много поради неспособността на политиците да намерят решение на финансовите и политическите проблеми.

Полският външен министър Радослав Шикорски смята обаче, че има реални възможности за преодоляване на кризата. За целта е необходимо да се използват стратегически наличните ресурси и способности на ЕС. Затова той настоява за по-тясно политическо сътрудничество. "Това, което ни трябва, е ясна ръководна структура и избори за определяне на политическите лидери. В момента обаче ние сме организирани като една многостранна институция от различни държави", добавя Шикорски.

За да се промени това положение той предлага сливане на функциите на председателя на Европейската комисия и на председателя на Европейския парламент, така че новият титуляр да бъде избиран пряко от европейските граждани. Предложението на Шикорски представлява стъпка към създаването на един истински политически съюз, какъвто ни бе обещан още преди 20 години в договорите от Маастрихт.

Сред най-гласовитите застъпници на идеята за политически съюз се числи и министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е също шеф на евро-групата. Той също е убеден, че недостатъчната политическа интеграция и солидарност са главните рискови фактори за общата валута еврото.

Акцент върху политиката

Финансовата криза постави на още по-голямо изпитание европейската солидарност. В хода на спасителните операции за Гърция се задълбочиха предубежденията между Северна и Южна Европа. Недоверието на икономически по-силните северни страни към южните им съседи се увеличи. Полският външен министър Шикорски обаче е убеден, че различията между Севера и Юга не са непоклатими като природен закон. "Главното е политиката, а не географията", подчертава той.

Не по-малки тревоги в Европа предизвиква и демографският аспект. Статистическата служба на ЕС прогнозира, че към 2050 г. хората в трудоспособна възраст в общността ще намалеят с 48 милиона. В същото време тези в пенсионна възраст ще се увеличат с 58 милиона. Това развитие означава спад в стопанския растеж и огромен натиск върху социалните програми и пенсионните системи.